Днес се отбелязва големият мюсюлмански празник Курбан Байрам, наричан още коч байрам, който отговаря на християнския Великден и на еврейската Пасха. Датата му е подвижна.
Курбан байрамът е празник, в който се принася жертва в името на Аллах за изкупване и опрощаване на сторените през годината грехове. Вярва се, че жертвоприношението е изплащане на данък, а също така, че както тече кръвта на жертвата, така отпада грехът.
Денят преди Курбан байрамът се нарича Арифе или Ариф и е посветен на мъртвите. Приготвят се хляб, катми, ориз с мляко или вода и се раздава за душата на мъртвите. Ако има наскоро починал човек, в този ден колят курбан, защото вярват, че той чака.
Според религиозните правила на Арифе не бива да се прави курбан, защото той изпреварва курбана на ония, които са отишли на поклонение в Мека и там в самия ден на байрам курбана принасят жертва.
Курбан байрам започва сутрин в джамията с голяма молитва, която се състои от две части: обикновен намаз – сабах и тържествен намаз – байрам.
След байрам намаз мъжете се прибират от джамията вкъщи, където най-старата жена вече е „къносала” жертвеното животно още преди изгрев слънце. Боядисаните места трябва да са тек – три, пет, седем или девет.
Къносването е задължително, за да може животното да познае стопанина си на оня свят. В някои семейства позволяват на децата и юношите в къщата да окичат къносаната жертва с цветя и червени конци.
