Православната църква почита днес Лазар от Витания, когото Исус Христос възкресява. Празникът Лазарова събота е по-популярен с името Лазаровден и се отбелязва в съботата на шестата седмица от Великия пост - осем дни преди Възкресение Христово (тази година на 20 април). С него започва подготовката за Страстната седмица.
Според евангелския разказ Лазар и сестрите му Марта и Мария приемали в дома си Исус Христос и вярвали в неговата мисия. Докато Христос бил в земите отвъд река Йордан, Лазар се разболял и умрял. При завръщането си Исус го възкресил. Чудото било извършено пред очите на мнозина юдеи (домът на Лазар бил пълен с хора, тъй като според обичая покойниците се оплаквали в продължение на седем дни) и станало причина те да повярват в Месията.
По традиция на Лазаровден се откъсват зелени върбови клонки, с които се украсяват вратите на следващия ден - Цветница (Връбница).
В българската народна традиция празникът се свързва с обичая лазаруване, в който момичета на възраст между 6 и 12 години в празнично облекло обикалят домовете, играят ръченица и пеят песни за здраве, плодородие и женитба.
Според поверието къща, в която са пели лазарки, е честита - в нея ще има плодородие, а стопаните ще се радват на здраве и весел живот. В миналото на Лазаровден момците са искали ръцете на своите избраници.
Имен ден имат: Лазар, Лазарка, Лазарин, Лазарина, Лазо, Ласка и др. По данни на Националния статистически институт днес празнуват над 5700 души.
Източник: Дневник
