Никой не се интересува от нас, така жителите на село Сливово в община Средец посрещнаха инж. Гошо Атанасов, който ще се кандидатира за кмет. В село то живеят около стотина души, има млади хора и малки деца, но това е всичко. Дървена пейка, скована от няколко дъски и опряна на едно дърво е централното място, на което се събират местните. Няма площад, няма детска площадка, няма магазин. Само три пъти в селото доставят хляб и то по предварително изготвени списъци. Добре, че можем да месим, казват по-младите жители. Възрастните разчитат някой да им донесе провизии. Други плащат на някой местен с кола, за да им донесе продукти. Лекар няма, обществената чешма също е спряна, а автобус минава веднъж в седмицата.
Има начин и има прокти с европейски субсидии, по които може да се кандидатства и да се подобри животът в Сливово, казва инж. Гошо Атанасов. Самият той е елктроинженер и работи по подобни проекти. „Отпускат се средства за соларни лампи за улично осветление и проктите не са сложни, въпрос на желание е да се направят и в Сливово да светне“, категоричен е инж. Атанасов.
„Проблемът с магазина също не го разбирам, тук живеят както възрастни така и млади хора, достатъчно е общината да предостави общинско помещение за търговски обект и тук да заработи такъв“, обяснява инж. Атанасов. Според него има социални програми, с които може да се подобри животът на местните.
„Ако се разходите из повечето села в България, ще видите детски площадки, създадени по европейски проекти. Недоумявам защо такава не е направена и тук“, чуди се инж. Гошо Атанасов.
В близкото село Синьо камене ученическият автобус отказвал да ходи и малцината уеници слизали в Сливово и вървяли километри пеша с тежките раници на гърба си. Пак в Синьо камене до кметството стои водоноската, от която години наред хората се запасяваха с вода и това доведе до още по-голямото обезлюдяване на населенето място.
