Лесовъд на годината на Югоизточно държавно предприятие - Сливен стана заместник-директор. Тя се казва инж. Златка Азманова и точно преди 10 години е получила най - престижното професионално отличие на лесовъдите в България.

“Много съм благодарна за доверието на директора към мен. Приех това предизвикателство с идеята да помогна с моите знания и опит”, сподели инж. Азманова, за която българската гора е живот.

“Гората не дава само дървесина, както считат някои. Тя ни дава още много неща, които аз обобщавам с една дума - живот. Затова съм се посветила на нейното опазване”, казва тя.

Новият зам.-директор на ЮИДП - Сливен има зад гърба си 39-годишен професионален опит. Азманова започва работа като лесовъд в Горско стопанство - Твърдица през 1983 г.

“По това време вече учих в Лесотехническия институт. Бях омъжена, с малко дете. Спомням си, че синът ми Иван обичаше да “чете” от моите учебници”, спомня си инж. Азманова. Тя завършва Лесотехнически институт през 1986 г. И следва изненадващо предложение - да оглави едно от държавните предприятия в Твърдица. “Твърдо предпочетох да остана в системата на горите, защото бях сигурна, че харесвам тази работа и искам тя да стане моя съдба”, споделя още новият зам.-директор. Азманова преминава през цялата професионална стълбица в горския сектор. Междувременно специализира икономика в УНСС.

“Нямаше да успея в професионалната си кариера без помощта на моя съпруг, който винаги ме е подкрепял. Когато получих предложението да стана зам.-директор, той отново ме насърчи, за което съм му благодарна”, допълни лесоинженерът.

Днес тя се гордее с отдавна порасналия си син Иван, който е IT специалист в далечна Малайзия. И с двамата си внука. “Категорична съм, че най - голямото щастие е човек да има внуци”, споделя инж. Азманова.

Въпреки голямата си заетост с новата длъжност, тя със сигурност ще намери време да приготви домашни козунаци и да боядиса яйца за Великден.

“В нашето семейство традициите се спазват. А от своя страна аз държа да се спазват добрите традиции за стопанисване на българската гора навсякъде, където съм работила”, категорична е тя.