Хората в Деултум събаряли къщите си, за да изградят защитна кула

Голяма кула, единствена по рода си в Европа, откриха археолозите в римската колония Деултум край село Дебелт, видя репортер на Gramofona.com. Кулата е била важна за защитата на града. Днес учените виждат по нея следи от множество битки и пожари. Това е най-мощната защитна кула, разкривана някога у нас. По целия под са разположени върхове на стрели и копия. Тя е част от крепостната стена на първата римска колония по нашите земи. Изключително добре запазената находка датира от втората половина на 5-6 век.

Според ръководителя на археологическите разкопки в „Деултум- Дебелт”, доц. д-р Людмил Вагалински, специфичните железни стрели с върхове са характерни за аварите, които ни атакуват в края на 6 век. Градът е с ключово значение за римската империя и нейната защита. За да построят крепостната стена, обаче, жителите на Деултум сами разрушават част от постройките си. След нападението на аварите населението все пак оцелява и Деултум остава да съществува до началото на 13 век. В момента текат ремонтни дейности по реконструкцията на археологическата база на Националния археологически резерват „Деултум – Дебелт”, които трябва да завършат през есента. Проектът по преустройството започва през 2007г, когато Община Средец получава над 2 784 000 лв., осигурени от Оперативна програма „Регионално развитие” и съфинансира с общински средства Националния археологически резерват Деултум.

Дейно участие в разкопките вземат и студенти по археология, които са на лятна практика в археологическия резерват. Първокурсникът Дико Йорданов разказва за своите първи впечатления от практическата работа по професията: „Невероятно е чувството да държиш в ръцете си нещо толкова старо, запазено през годините и съхранило историята в себе си.“

„Крепостната кула, която се разкри при разкопките, е доказателство за уникалността на този древен град. Хората тогава не са могли да защитават голяма римска крепост и правят тази много здрава защитна кула. Щастлив съм, че имам възможността да докосна тази история”, споделя с вълнение Дико Йорданов.

Автор: Надежда Тодорова