Навършват се 100 години от написването на марша „Велик е нашият войник", който през 1997 г. е обявен за химн на Българската армия.
Стихотворението, върху което е написан маршът „Велик е нашият войник" е създадено в Охрид през лятото на 1916 година. През цялата 1916-та в града е разквартируван на гарнизон 23-ти пехотен Шипченски полк.
По време на обсадата на Одрин, по заповед на полковия командир - тогава подполковникИван Пашинов, този полк поставя духовата музика пред атакуващите роти и под звуците на народния химн „Шуми Марица" щурмува смятания за непревземаем форт Айваз Баба.
Един от младите офицери, подпоручик Константин Георгиев, роден в Казанлък, писател, поет и бивш народен учител, по време на дежурство на позициите по склоновете на Галичица пише кратко стихотворение от четири куплета, в което описва бойния път на полка, без да знае, че е написал безсмъртните стихове на най-истинската българска войнишка песен.
По текста на стихотворението войникът Михаил Шекерджиев от Габрово, завършил Духовната семинария и учител по музика в Дома за слепи деца в Княжево, само за една нощ пише музиката на новия марш и сформира малка група изпълнители ентусиасти. Този спонтанен войнишки хор изпява за първи път песента на рибарския площад в сърцето на Охрид.
Години по-късно след края на Европейската война по политически съображения текстът на марша е дописван, сверяван, променян, натъкмяван. През годините маршът ту кънти с пълна сила, ту тъне в забвение. 81 години след написването си песента „Велик е нашият войник" става химн на Българската армия.
Източник: dariknews.bg
Снимка: bg.wikipedia.org
