Православната църква почита днес свети Атанасий Велики, имен ден празнуват хиляди българи, кръстени Атанас, Атанаска, Наско, Насо, Нася. Името е от гръцки произход и означава "безсмъртен".

Кой е св. Атанасий Велики

Атанасий Велики е роден в Александрия вероятно в началото на 4-ти век сл. Хр. В 312 г. за Александрийски епископ бил поставен Александър. Веднъж, както стоял, до прозореца, видял, че няколко момчета, сред които бил и Атанасий, „играели“ на богослужение. Атанасий кръщавал своите приятели сред децата езичници. Епископът ги повикал и като разбрал, че Атанасий правилно е извършил кръщението, го признал за валидно.

Атанасий придружил Александър на Първия вселенски събор в Никея, като много помогнал да бъде осъдена ереста на Арий. Арий твърдял, че Христос е творение на Отца. Външно съборът завършва благополучно, защото ереста на Арий е осъдена, но използването на термина "единосъщен" в Символа на вярата, остава камък за препъване в последващите десетилетия за цялата Източна църква, докато този термин не е потвърден на Втория вселенски събор.

Група от придворни епископи, приятели на Арий трябва да приемат осъждането на своя приятел, заради единодушието на по-голямата част от епископите, затова прибягват до интригите. Първа жертва става Евстатий Антиохийски, когото очернят пред императора и той го изпраща на заточение. След този успех обект на техните интриги за дълги години става младият току-що избран за Александрийски епископ Атанасий.

Атанасий е осъден на епископски събор в Тир през 331 г. и след това е заточен по заповед на императора. Константин Велики не може да търпи смутителите, а като такъв успяват да представят поддръжниците на Арий младия Александрийски епископ. След смъртта на император Константин Велики спорът за арианството се разгръща докрай.

Константин е наследен от Констанций на Изток и Константин Втори на Запад. Константин 2-ри връща всички заточени епископи на техните катедри. В Александрия св. Атанасий е посрещнат с любов от народа. Завистта обаче не спира. През зимата на 337-338 г. в Антиохия, центъра на евсевианите, поддръжниците на Евсевий Никомидийски и арианството, е съставено послание до императора и всички епископи на католичната (съборната) църква, в което се твърди, че Атанасий Александрийски е върнат незаконно на своята катедра. Свиква се събор със 62 египетски епископи и те доказват невинността на св. Атанасий. В това писмо за първи път се усеща тревога от намесата на императора в делата на църквата, пише още протопр.

Александър Шмеман в своя труд "Историческият път на православието". Намесва се и Западната църква. Евсевианите избират свой Александрийски епископ Григорий Кападокиец и изискват от Констанций да им съдейства за отнемането на Александрийската църква от ръцете на епископ Атанасий Велики. Съюзничеството между императора и враговете на Атанасий става открито.

През март 339 г. Григорий тържествено влиза в Александрия и оттам започват гонения срещу привържениците на св. Атанасий. Александрийският епископ намира убежище недалеч от града и пише Окръжно послание, което се определя от Пиер Батифол, католически свещеник и изследовател на християнската древност, като "част от най-патетичните страници от църковната писменост". Над Църквата се оказва насилие, поругава се свещенството, затова посланието на Атанасий е вик за помощ.

Атанасий Велики отива в Рим. Папа Юлий 1-ви защитава светеца, но защитата му е в римски стил, а това обръща срещу Рим целия Изток. И Атанасий, и евсевианите се обръщат към Рим, но в тона на католичното единство на църквата. Папа Юлий обаче разбира единството по своему и се схваща като арбитър по църковните спорове на Източната църква. Той пише, че иска разрешението на всеки спор на събор в Рим, което предизвиква смущение в Антиохия.

През 345 г. Атанасий се завръща тържествено в Александрия след смъртта на Григорий Кападокиец. През 353 г. Констанций се оказва единственият владетел на Империята и политическата линия отново се променя, като арианите се оказват опора на вече единовластния Констанций. Започва преследването на никейците - тези, които поддържат вероопределенията на Първия Вселенски събор.

Атанасий Александрийски обаче в началото не е преследван, защото има подкрепата на Западната църква. Под натиска на Константинопол през 355 г. обаче се свика събор с триста западни епископи, които с малки изключения осъждат св. Атанасий. Остават думите на Констанций: "вашият канон е моята сила". По този начин Църквата лежи унизена в краката на сина на Константин Велики само 40 години след Медиоланския едикт, който провъзгласява християнството за равноправна на другите религии в Римската империя вяра.

Арианите тържествуват, а на събора в Константинопол през 360 г. за освещаване на храма "Св. София" е провъзгласено, че "Синът е подобен на Отца". Никейското "единосъщие" все още е подозрително приемано.

За Констанций постигнатият мир може да е бил разглеждан като завършек на делото на баща му, но това е бил мир на компромисите, а не мир заради истината. Констанций умира. Следващият Римски император е Юлиан Отстъпник (361-363 г), който възстановява религиозната свобода и се твърди, че се е надявал християните сами да се изпокарат и да дискредитират християнството пред света. Св. Атанасий се връща отново в Александрия, но скоро императорът издава едикт за заточението му.

През 362 г, докато все още е в града, се провежда събор, който потвърждава Никейският символ на вярата, но по такъв начин, че да бъде привлечени хората, които в мрака на религиозните спорове, търсели истината, без да се отчайват. Атанасий Велики заедно Василий Велики, Григорий Богослов и Григорий Нисийски са най-големите отци и учители в църковната история, а борбата и защитата на Никейския символ на вярата остава тяхна основна заслуга.

Св. Атанасий прекарва последните години от живота си в спокойствие и умира няколко години преди Втория вселенски събор.

В народното творчество

Народът ни вярва, че Свети Атанасий е покровител на зимата, снега и студа. Според вярванията зимният Св. Атанас си съблича кожуха, за да дойде лятото. Българите наричат зимния Атанасовден "Среди зима", тъй като народното поверие гласи, че след празника зимата си отива, защото св. Атанас се качва на своя бял кон, облича бяла копринена риза и се провиквал от Балкана: "Иди си зимо, идвай лято!".

Атанасовден, както и вчерашният Антоновден, се честват и като празник на ковачи, железари, ножари и налбанти. По традиция трапезата включва пиле, приготвено с ориз, което се раздава на близки и съседи за здраве.

-----

Използвани материали за историята на св. Атанасий: Шмеман, Ал. "Историческият път на православието", превод Борис Маринов, 2009 г., фондация "Покров Богородичен".

Източник: OFFNews