На 1 януари обикалят сурвакари и наричат за здраве и берекет. Много е важно обаче, когато сурвакаш да гледаш човека в очите. Удряш го със сурвачката по гърба, но го гледаш, разказва уредникът на Етнографския музей в Бургас Росица Топалова. А причина е много проста.
„Ако си зад гърба на човек и не му вижаш очите, дори и наистина да му желаеш здраве, най-вероятно този жест би прекратил пожеланието, защото няма контакт. Чисто физически като се опиташ да гледаш човек в очите и сурвакаш, ти го прегръщаш“, обяснява Росица Топалова.
Задължително на сурвакарите се дават дарове. Идеята е на 1 януари да бъдеш щедър, за да бъде благосклонна природата към теб. Старите българи обаче не са празнували Нова година като нас и не са отбелязвали по специален начин 31 декември.
За това е и много любопитно, защо 1 януари е натоварен с толкова много символика. Една от версиите е, че това се случва някъде между 50-те и 70-те години на 20 век, когато в страната ни реално започва подмяната на празничния календар и на обредната система.
В този период светското надделява, а църквата и нейните практики не се признават. Посрещането на Нова година измества Коледните празници. Втората версия за сурвакането на 1 януари обаче е доста по-любопитна. Ако на 6 януари е Коледа, то Игнажден трябва да се пада на 1 януари и най-вероятно сурвакането е обред, който се е запазил от времето, когато сме отбелязвали празниците си по Юлианския календар.
В първия ден на новата година отбелязваме и Васильовден. Този празник е характерен за хората по Черноморието, защото свети Василий много почитан гръцки светец. На особена почит е в Поморие.
