България да намали броя на университетите си от сегашния - 52, на 10. Това препоръчва Европейската комисия на страната ни в изследване за подобряване оценката и финансирането на научните организации и висшите училища у нас, предаде Оffnews. Заключенията от предварителния доклад са били представени в четвъртък от проф. Люк Соте от университета в Маастрихт, ръководител на експертната група по проучването и съветник на еврокомисаря за изследвания, наука и иновации Карлос Моедас.
Според документа 8 от тях могат да бъдат създадени на базата на сегашни висши училища. БАН и Селскостопанска академия трябва да бъдат насърчени да създадат свои академични университети за даване на магистърски и докторски степени. 4 от 10-те може да имат не само образователна, а и научноизследователска дейност. Останалите може да са с по-предприемаческа насоченост.
Докато не бъде направена тази реформа, всяко увеличаване на финансирането за наука няма да постигне желания резултат, подчерта професорът. А ако тя се извърши, българските университети ще могат да станат конкурентоспособни на останалите в Европа.
Изследването се прави по европейската програма "Хоризонт 2020" и окончателния доклад от него ще излезе в края на годината. Отсега е ясно, че основните препоръки са шест и основната е намаляване на университетите по модел, съобразен с европейската практика на 1 млн. души население да има по един университет. Ако тя се приложи, у нас ще останат само 7-8 университета, затова екипът предлага не толкова драстичен вариант - 10 висши училища. Той предлага също наред с това да бъде удвоено държавното финансиране за научни изследвания и иновации. Тези две стъпки са единственият начин България да интегрира научноизследователската си дейност и висшето си образование в едни и същи институции и да има наистина високи резултати, осезаеми в обществото.
България има два основни проблема в сферата на финансирането на науката – силното фрагментиране на научните институции, както и много ниският процент от брутния вътрешен продукт, който се отделя от държавния бюджет за наука, се казва още в предварителния доклад. Така много научни институции разпределят по малко пари.
По повод предложението министърът на образованието и науката Красимир Вълчев се съгласи, че концентрация на ресурсите в консолидирана научна система е ключът за ефективно финансиране на научните изследвания.
В момента имаме дезинтегрирана научна система от висшите училища, посочи министърът. Необходимо е партньорство между висшите училища и БАН, между Селскостопанската академия и висшите училища и между самите висши училища, подчерта той и отбеляза, че това трябва да се случи спешно.
В малка страна като България не можем да си позволим да разпиляваме ресурсите, каза още Вълчев. Министърът смята, че трябва да се търсят такива механизми за финансиране на научните изследвания, че обществото да бъде убедено в това, че се инвестира ефективно. Има криза на общественото доверие към науката, добави той.
Представители на БАН, участващи във форума, реагираха остро против предложенията. Те поискаха просто да им дадат повече пари - за стипендии за докторанти. Според тях не неефективното разпределение на ресурса е проблемът, а малкото млади учени.
Министър Вълчев отбеляза още, че докладът е полезен и е отправна точка за стартиращия диалог, който ще помогне да се преодолее кризата в доверието на обществото, за да увеличим финансирането на науката.
Снимка: Investor
