Европейският икономически и социален комитет (ЕИСК) призова Съвета на Европейския съюз да определи окончателна дата за премахване на контрола по сухопътните граници между България, Румъния и други държави членки на Шенген до края на тази година, съобщи Нова тв.

Очаква се окончателното решение да бъде взето на заседанието на Съвета на ЕС по правосъдие и вътрешни работи на 12 декември. При положителен резултат, България и Румъния, които са единствените две държави членки на ЕС в континентална Европа, които са само частично включени в шенгенския режим без граници, ще получат пълно членство, считано от 1 януари 2025 г.

По този начин те ще се приобщят към другите държави членки на ЕС, които са се присъединили към Шенгенското споразумение и са премахнали всички гранични проверки помежду си, позволяващи свободното движение на хора, стоки, услуги и капитали, посочват от ЕИСК. 

От Комитета отбелязват, че Съветът на ЕС премахна контрола по вътрешните въздушни и морски граници с Румъния и България едва в края на март 2024 г., въпреки факта, че Европейската комисия подкрепяше последователно присъединяването на двете държави към Шенгенското пространство от 2011 г. насам. На неотдавнашна среща на високо равнище в Будапеща, Австрия, Унгария, България и Румъния излязоха със съвместна декларация в подкрепа на пълното интегриране на Румъния и България в Шенген до края на 2024 г.

„Очакваме с нетърпение положително и окончателно решение на 12 декември“, заяви Мария Минчева, докладчик по становището на ЕИСК „Цената на оставането извън Шенгенското пространство за единния пазар — въздействието върху България и Румъния“, прието на пленарната сесия на ЕИСК на 4 декември.

В становището си ЕИСК изтъква, че Шенгенското споразумение е ключов фактор за икономическия успех на ЕС и че ползите от членството в Шенген следва да бъдат разширени, така че да обхванат в еднаква степен всички граждани на ЕС. Понастоящем България и Румъния плащат висока икономическа, екологична и политическа цена за частичната си интеграция в ЕС.

„Дружествата в двете държави плащат милиарди евро годишно заради увеличените логистични разходи, забавянията, които оказват въздействие върху доставката на стоки и оборудване и увеличените разходи за горива и заплати на водачите. Тези разходи се прехвърлят върху потребителите под формата на по-високи цени. Налице са отрицателни последици за околната среда, туризма и трансграничната трудова мобилност, като това са само няколко примера“, заяви Минчева.

Подробно проучване на Института за икономически изследвания при Българската академия на науките, показва, че частичното присъединяване на България към Шенгенското пространство води до средна годишна загуба за българската икономика, надвишаваща 834 милиона евро. В тази сума влизат преките, непреките и екологичните въздействия.

Въпреки че от ЕСИК не разполагат със сравними данни от Румъния, оценките сочат, че закъсненията по сухопътните граници струват на транспортните оператори 90 милиона евро, с допълнителни 2,32 милиарда евро загуба на годишни приходи.

Според някои консервативни оценки въглеродните емисии в резултат на продължаващите гранични проверки по границите Унгария - Румъния, Румъния - България и България - Гърция възлизат на над 46 000 tCO2 годишно. Това се равнява на годишните емисии от потреблението на електроенергия на около 28 000 домакинства в ЕС.

Тромавите гранични проверки оказват въздействие и върху инвестиционния климат, като възпират чуждестранните инвестиции и изострят икономическите различия между държавите от Източна и Западна Европа.

Частичното включване на България и Румъния в Шенгенското пространство има и значителни политически последици, тъй като рискува да подкопае доверието в европейските институции и да подхрани евроскептицизма. Освен това според ЕИСК то не повишава, а по-скоро подкопава сигурността на ЕС.

ЕИСК подчертава, че изключването на държавите от шенгенския режим, както и всяко временно повторно въвеждане на граничен контрол като наскоро въведените от някои държави от ЕС проверки по границите, оказват отрицателно въздействие и върху функционирането на единния пазар на ЕС като цяло.

„Конкурентоспособността на ЕС се превърна в належащ политически приоритет, както се подчертава в неотдавнашните доклади на Енрико Лета и Марио Драги. Всички ограничения на свободата на движение в рамките на единния пазар, включително техническите ограничения върху маршрутите и автомобилния транспорт, оказват неблагоприятно въздействие върху конкурентоспособността и икономическия растеж на ЕС, като с това възпрепятстват пълното реализиране на социалната пазарна икономика, както е предвидено в Договорите“ се заявява в становището.

ЕИСК настоятелно призовава Европейската комисия да предоставя редовно надеждни данни за икономическото, социалното и екологичното въздействие на граничните проверки, свързани с шенгенския режим, включително по отношение на конкурентоспособността. Настоящите анализи и данни за икономическите последици от оставането извън Шенгенското пространство върху единния пазар са ограничени.