Гергьовден е най-големият български пролетен празник. Народът вярва, че светът е поделен между светците. На свети Георги се паднало да владее полето. Затова този празник го свързваме със събуждането на природата, с времето, когато горите, ливадите, нивите се раззеленяват. Тогава се понася омайващият аромат на цветята, тревите и билките.
По старите схващания делели годината на два периода: от Гергьовден до Димитровден /летен/ и от Димитровден до Гергьовден /зимен/. Така с Гергьовден се бележи едно ново начало. Гергьовден играе определяща роля за стопанската дейност. Някога в частното стопанство от Гергьовден се наемали работници-ратаи, а били освобождавани на Димитровден. Празникът е най-разгърнат в животновъдните и най-вече в овцевъдните райони.
Гергьовден е празник не само на овчарите и земеделците, а празнува и армията.
След приемането на християнството, езическите покровители на стадата и на плодородието, са изместени от християнски светци, запазващи своята първооснова. Коленето на агнето от семейно-родова жертва се превръща в жертвоприношение на свети Георги.
Имен ден празнуват: Георги и Гергана, Генади, Гочо, Габриел и Габриела, Гинка, Ганка и Ганчо, Гено, Генчо, Галя, Галин, Галина и производните им имена.
