Българската икономика ще нарасне с 2.5% тази година след 1.8% през 2023 г., а инфлацията ще пада още, но ще се задържи до около 3% към края на годината - на това залага Българската народна банка в последната си макроикономическа прогноза. Въпреки че перспективите изглеждат по-добри в сравнение с постигнатия резултат миналата година, очакванията за растежа през 2024 г. всъщност са ревизирани леко надолу - с 0.2 процентни пункта спрямо прогнозата на институцията от ноември, най-вече по линия на инвестициите и износа.
Прогнозата на БНБ е сред по-консервативните и е близка до тази на Световната банка. Институции като Международния валутен фонд (МВФ) и Министерството на финансите например залагат растеж над 3% за тази година. Най-песимистични за България засега се очертават очакванията на Европейската комисия, която единствена ръст под 2%.
Двигатели на растежа - отново потребление и малко инвестиции
Икономистите смятат, че основен двигател и тази година ще остане частното потребление с ръст 3.7%, макар и по-слаб в сравнение с 5.8% през миналата. Разходите на домакинствата ще бъдат подсилени от покачване на заплатите с темпове, изпреварващи инфлацията, както и от продължаващо увеличение на социалните разходи на правителството. За по-високия ръст на БВП се очаква да допринесе и това, че спадът на запасите, който досега дърпаше надолу общата активност, вече няма да влияе.
Инвестициите също се очаква да се ускорят - до 5.3% в сравнение с 1% през 2023 г. - както от страна на бизнеса, така и на държавата, която ще се възползва от средствата по Плана за възстановяване.
Въпреки че износът пък вероятно ще се върне към растеж, нетно той се очаква да има отрицателен ефект за икономиката, тъй като прогнозата е вносът да се увеличава с по-бързи темпове от него.
Леката ревизия в посока надолу с 0.2 пункта се дължи почти изцяло на по-ниски очаквания за инвестициите, чийто ръст е заложен да бъде 5.4% вместо 9%. И тази година водеща роля за представянето на икономиката ще имат външни за страната процеси - слабата глобална търговия, понижената активност в еврозоната и геополитическото напрежение. През втората половина на 2023 г. икономическата активност в еврозоната е била по-ниска от очакваното, а краткосрочните перспективи пред основните търговски партньори на България са се влошили, посочват експертите.
Източник: Капитал