Бизнесът иска държавни стипендии за важни, но неатрактивни специалности

Реформата в образованието се оказва най-важната за Асоциацията на индустриалния капитал в България. От работодателската организация признаха, че липсата на квалифицирани кадри се очертава като най-сериозният проблем за родния бизнес.

„Няма хора, които да искат да работят.Влизаме обаче в омагьосания кръг – заплатите не са атрактивни, а в същото време липсват кадрите, които биха могли да изработят по-високите заплати”, коментира в Бургас председателят на Управителния съвет на Асоциацията Васил Велев.

Според него реформата в образованието трябва да започне незабавно и да се развива с голяма скорост. Необходима е и намесата на държавата. От Асоциацията предлагат да се върнат държавните стипендии за дефицитните специалности.

„Има недостиг на кадри в природоматематическите и техническите специалности. За да се привлекат студенти обаче е необходимо това обучение да стане привлекателно за тях”, обясни Велев. За да се развива икономиката, на бизнесът са необходими реформи и стабилна политическа среда, смята Васил Велев.

Според него е необходимо държавата да инвестира в подобряването на съдебната система, административното обслужване и сигурността. „В ТОП 3 на Европейския съюз сме по разходи за сигурност, а в сме на първо място по престъпност. Близо 1,2 млрд. лева се наливат в този сектор, а качеството на услугата „Сигурност” е ниско”, смятат от бизнеса.

От там настояват също така за облекчаване и на редица бюрократични изисквания. В момента финансовите отчети , например се подават в НАП, Националната статистика и Търговския регистър.

„След като държавата вече има дадена информация за нас, защо изисква отново да ѝ я предоставяме. Това е излишен ресурс и време. Особено се затрудняват малките предприятия, които не могат да си позволят голям административен персонал”, коментира още Велев.

Според него е крайно време да се ограничи и административното вмешателство на държавата към пазара на труда. Велев определи като архаична и неработеща в ЕС практика договарянето на минимални осигурителни прагове.

Трябва да се договаря минималната работна заплата по браншове и дейности, обясни Велев и даде за пример IT сектора, където средната заплата е около 2000 лв. В туризма, например тя е около 600 лв. И в двата бранша обаче минималната заплата е еднаква.