Православната църква почита днес паметта на преподобния Антоний Велики – Антоновден.
Антоний Велики е роден около 251 г. след Христа в Египет, в семейството на заможни и благочестиви родители. Когато бил на 20 години, те починали и му оставили богатството си. Антоний раздал своето имущество и започнал подвижнически живот. Отначало се заселил в изсечена в скалите гробница, а след това прекарал 20 години при пълно усамотение в изоставена постройка в пустинята.
Бил удостоен с дара на чудотворството и на прозорливостта, но като лекувал болни, той винаги внушавал на излекуваните да благодарят само на Бога. При него идвали болни и страдащи хора, с които беседвал с часове.
На 104 години Антоний излязъл в открит диспут с привържениците на арианското учение и ги победил. Успехът му е наречен тържество на християнството.
На следващата година – на 17 януари 356 г., светецът умира. Погребан е по негова молба на тайно място. По-късно мощите му са открити и тържествено пренесени във Виена.
Според българската народна традиция Антоновден се празнува за предпазване от болести. На този ден жените не предат, не плетат, не варят боб и леща, за да не разсърдят чумата, шарката и „синята пъпка“.
Специално омесени за празника содени питки, намазани със сметана, се раздават на близки и съседи за здраве, а една се оставя на тавана „за белята, за лелята“, както е била наричана чумата. Затова Антоновден е известен още и като Лелинден.
В народните представи живеят двама братя близнаци, ковачите Андон и Атанас, които първи изобретяват ковашките клещи. Затова Антоновден и Атанасовден (на 18 януари) са един след друг и се честват като празници на ковачи, железари, ножари и на налбанти.
Имен ден празнуват: Антон, Антония, Андон, Тончо, Донка.
Източник: btvnovinite.bg
