Защо търговските споразумения са важни

Търговските споразумения са ключов елемент в търговската политика на ЕС. През 2022 г. страните в Европейския съюз заедно са били вторият най-голям износител на стоки и услуги с дял от 14% от световния износ ‒ след Китай (18%), но пред САЩ (10%). ЕС е бил също така вторият най-голям вносител през 2022 г. с дял от 15% от световния внос ‒ след САЩ (16%), но пред Китай (13%). Премахването на препятствията пред търговията открива нови възможности за бизнеса, стимулира създаването на работни места и увеличава избора за потребителите.

Някои критици на свободната търговия изтъкват, че повишената конкуренция води до загуба на работни места в отделни сектори. Икономическата теория и практика показват обаче, че тези споразумения създават повече заетост, отколкото разрушават.

Друг аргумент срещу конкретни търговски споразумения е опасението, че те могат да намалят стандартите за качество, например в областта на храните. В действителност фактът, че ЕС е такъв голям пазар, го поставя в добра позиция да наложи своите стандарти на чуждестранни компании. Изискванията за безопасност на внасяните продукти са винаги приоритет за Европейския парламент и всеки опит за отслабването им може да стане причина депутатите да отхвърлят определено споразумение.

Освен това търговските споразумения са начин да бъдат постигнати подобрения в страни извън ЕС в области, които не са пряко свързани с търговията. Преговарящите от името на ЕС често включват клаузи за правата на човека и правата на работниците, за да насърчат желани социални изменения в страните-търговски партньори.

Научете повече за мястото на ЕС в световната търговия от инфографики.

Много видове споразумения

Европейският съюз сключва различни видове търговски договори с различните страни - в някои случаи те се наричат споразумения за асоцииране, за партньорство или за сътрудничество.

В редица случаи става въпрос за намаляване на митата, с които се облагат вносните стоки. В други случаи митата се премахват изцяло и се определят еднакви мита за вноса на стоки от трети страни.

Уеднаквяването на изискванията към определени видове стоки също е много важно за насърчаване на търговския обмен, тъй като това гарантира, че стока, произведена някъде другаде, отговаря на стандартите на местния пазар.

Споразуменията могат също така да защитават традиционни хранителни продукти, като карат други страни да признаят традиционни географски означения. Това означава, че производителите от страни извън ЕС няма да имат право да описват продукта си по определен начин (например, като шампанско или фета сирене), ако не е произведен в региона и по начина, характерни за продукти с това наименование.

Освен всичко друго, ЕС се стреми и към сключване на споразумения за насърчаване на инвестициите. Това може да стане с двустранно или многостранно приемане на общи правила как да се процедира при възникване на спорове между дадено правителство и инвеститори от друга страна.

Прочетете по-долу за състоянието на търговските преговори на ЕС със страните по света.

Европа

Европейският съюз и Великобритания договориха споразумение за търговия и сътрудничество, което предвижда нулеви квоти и мита за търговия, както и справедливи условия на конкуренция. Научете повече за отношенията на ЕС с Великобритания след Брекзит.

Северна Америка

Споразумението за свободна търговия и инвестиции с Канада, известно като СЕТА, влезе в сила на предварителна база на 21 септември 2017 г. То ще влезе изцяло в сила, когато бъде ратифицирано от всички страни в ЕС.

Съветът на ЕС одобри мандат за преговори за споразумение за САЩ, което би премахнало митата за промишлени стоки и би гарантирало взаимно признаване на оценки за съответствие. Предстоят да се вземат решения за следващи стъпки. През юни 2021 г. ЕС и САЩ създадоха Съвет по търговия и технологии, в рамките на който те възнамеряват да работят по въпроси относно глобалната търговия, икономиката и технологиите, както и да задълбочат търговските и икономическите си връзки.

 

Азия

Парламентът одобри през декември 2018 г. търговско споразумение с Япония, което влезе в сила от февруари 2019 г. Договор за свободна търговия с Виетнам влезе в сила през 2020 г.

С Китай не се водят преговори за свободна търговия. През септември 2020 г. ЕС и Китай сключиха договор за защита на географските означения на 100 европейски и 100 китайски продукта на своите пазари. Парламентът даде одобрение на 11 ноември. Споразумението ще бъде разширено с още 175 европейски и китайски продукта през следващите четири години.

През декември 2020 г. ЕС и Китай приключиха преговорите по споразумение за инвестиции. To предоставя на инвеститорите от ЕС по-голям достъп до китайския пазар.

Океания

ЕС и Нова Зеландия сключиха споразумение за свободна търговия през юни 2022 г. Парламентът одобри споразумението през ноември 2023 г., като то ще трябва да бъде одобрено и от Съвета, преди да може да влезе в сила.

С Австралия се водят преговори от юни 2018 г.
 

Латинска Америка

Със страните от Меркосур е постигнато принципно споразумение, но то трябва да бъде одобрено от Съвета и Европейския парламент.

В преговорите с Мексико бе постигнато политическо съгласие на 21 април 2018 г. То обаче трябва да бъде одобрено от Съвета и Европейския парламент.

Южно Средиземноморие и Близкият Изток

Със страните от Южното Средиземноморие и Близкия Изток се договарят различни видове споразумения, включително споразумения за асоцииране с осем страни, които се очаква да стимулират търговията с промишлени стоки. Освен това текат консултации с отделни страни за разширяване на споразуменията в области като селското стопанство и хармонизиране на промишлените стандарти.

Ролята на Европейския парламент

Договорът от Лисабон определя, че Европейският парламент трябва да даде съгласието си, за да може дадено търговско споразумение да влезе в сила. Депутатите настояват също така да получават актуална информация по хода на преговорите.

Парламентът вече показа, че не би се поколебал да наложи вето, ако съществуват сериозни опасения относно условията на дадено споразумение. Например, той отхвърли Търговското споразумение за борба с фалшифицирането (АСТА) през 2012 г.

 

Източник: https://www.infobusiness.bcci.bg/

 

Бизнес Юг е съвместен проект на Бургаската търговско-промишлена палата и информационен сайт Gramofona.com