На пресконференция на 26 януари 2022  г., Асоциацията на организациите на българските работодатели (АОБР) представи приоритетите си за 2022 година. В пресконференцията участваха ръководителите на членуващите в АОБР работодателски организации: Васил Велев – председател на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ), Добри Митрев – председател на Българската стопанска камара (БСК) и ротационен председател на АОБР за 2022 г., Цветан Симеонов – председател на Българската търговско-промишлена палата (БТПП), и Кирил Домусчиев – председател на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България ( КРИБ).

„Преди повече от пет години някои аналитици отбелязаха, че след приемането на България в ЕС страната ни няма обединяваща национална цел за нас. Тогава АОБР издигна за такава цел членството на България в ОИСР и неизменно оттогава този приоритет е важен за нас. Ние успяхме тази цел да я включим в дневния ред - както на правителството, така и на Президентството. Съставен беше български план за постигането й. Това не е самоцел, а членството в ОИСР означава постигнати стандарти за върховенство на правото, за работещи институции и регулатори, конкуренция, антимонополно право, малък сив сектор, ниско ниво на корупция, макроикономическа и финансова стабилност и т.н. Всичко това, което подобрява инвестиционния климат и рейтинг на страната, привлича инвестиции, създава условия за ускорен икономически растеж и по-висок жизнен стандарт. Щастливи сме, че с решение от вчера започват преговори на ОИСР за приемане на страната ни в този престижен клуб от държави“, сподели председателят на АИКБ Васил Велев, представяйки националните приоритети, около които са обединени членовете на АОБР. Друг приоритет на Асоциацията е ускорено приемане на страната в Еврозоната без отлагане.

Председателят на БСК Добри Митрев представи приоритетите на АОБР по отношение на бизнес среда и развитието на икономиката. „Необходимо е да се предвидят достатъчно стимули към всеки предприемач за инвестиции в посока т.нар. зелен преход. Пряката подкрепа за инвестиции в дигиталната и зелената икономика ще допринесат за постигане на целите за декарбонизация. Тази подкрепа трябва да намери място в Националния план за възстановяване и устойчивост и в новия програмен период по оперативните програми. По НПВУ имаме притеснения, че директната подкрепа за българските предприемачи беше орязана и беше даден приоритет на финансовите инструменти“, сподели Добри Митрев. АОБР очаква през 2022 г. реални действия по изграждане на електронното управление, въвеждане на ключови показатели за ефективност на държавната администрация, преминаване към реално програмно бюджетиране, намаляване на бюрокрацията и възможностите за корупция, прилагане на разходо-покривния принцип при определяне на държавните такси, запазване на съществуващия данъчен модел, намаляване броя на регулаторните режими на принципа "1-in-2-out" (при въвеждане на нова регулация или изисквания към бизнеса да се извеждат/премахват две съществуващи) и борба със сивата икономика, корупцията, монополизацията и картелизацията.

Председателят на КРИБ Кирил Домусчиев представи приоритетите на АОБР в сферата на енергетика и „зеления преход“. „На първо място, важно е коригиране на всички изкривявания, които наблюдаваме на пазара на електроенергия. Много важно е при сегашната криза какъв ще бъде подходът в нашата държава с цел компенсация на потребителите на свободния пазар, в т.ч. приемане на процедури и механизъм за сключване на дългосрочни договори за енергоинтензивната индустрия. Значително изоставаме в работата по тези проблеми. Трябва да благодарим за компенсациите, които са предвидени за индустрията, но те са значително закъснели и недостатъчни“, каза Кирил Домусчиев. Той подчерта, че наръчникът на ЕК от октомври м.г. дава възможност на всяка страна да бъде гъвкава в политиките и мерките в подкрепа на засегнатите от кризата с цените на енергоносителите. Като пример Кирил Домусчиев посочи Франция, Испания, Гърция, Румъния и други европейски държави, където се прилагат ефективни мерки за достъп до допълнителни квоти от евтина електроенергия за бизнеса (при цени от 40 до 60 евро на мегаватчас). „Много предприятия започнаха да затварят или да си намаляват мощностите, заради високите цени на ел. енергията. Благодарни сме за помощите, но това не са пари на енергийните централи или на бюджета – тези пари са взети от нас и сега генерират милиарди левове свръхпечалби. Това са парите, които се изземат от българските предприятия и искаме част от тях да се върнат обратно в икономиката“, настоя Кирил Домусчиев. Други приоритети на АОБР в енергийната сфера са: Активизиране на оперативната работа на Консултативния съвет за Европейската зелена сделка с оглед постигане на структуриран подход при формиране на националните политики по т.нар. зелен преход; Актуализация на националната Стратегия за устойчиво енергийно развитие на Република България до 2030 г. с хоризонт до 2050 г., на Интегрирания план в областта на енергетиката и климата на Република България 2021-2030 г. с хоризонт до 2050 г.; Изработване и системно прилагане на Пътна карта за прехода към климатична неутралност и развитие на енергийния сектор в Република България с последващи мониторинг, контрол и коригиращи мерки; Повишаване на капацитета и активността на КЕВР за разследване и санкциониране на пазарни злоупотреби и пазарна концентрация; Насърчаване на производството и съхранението на електроенергия от ВИ за собствено потребление – както чрез облекчаване на процедурите, така и чрез адекватни финансови стимули и инструменти; Изграждане на нови производствени мощности в областта на електропроизводството само на пазарен принцип; Повишаване на ефективността на държавните предприятия в сектор „Енергетика“; Подготовка за пълна либерализация на пазара на електрическа енергия и защита на енергийно уязвимите.

 „Системно не достигат квалифицирани работници на пазара на труда (не само в България). Системата за обучение на възрастни в България не работи, както това става в ЕС. В ЕС 9,2 е процентът на тези, които се обучават на по-висока възраст, а в България сме все още на ниво 1,6%. Искаме да се продължат усилията за връзка на образованието с нуждите на пазара на труда – доста неща се направиха, но все още сме далеч. Много важен елемент за България е привличането на висококвалифицирани специалисти от чужбина. В периода от 2012 до 2020 г. у нас са привлечени 1040 такива специалисти – това е смешно. Всички прогнози сочат, че безработицата ще продължи да намалява, а недостигът на работна сила ще расте“, посочи Цветан Симеонов, председател на БТПП, представяйки приоритетите на АОБР в сферата на образованието и пазара на труда. Сред тях са: Подобряване на възможностите за привличане на чуждестранни студенти и осигуряване на възможност чуждестранни граждани, придобили висшето си образование в България, да получават достъп до пазара на труда в България; Повишаване на дигиталните умения на работната сила; Програма за приобщаване на трайно изолираните от образователния процес и/или пазара на труда лица чрез задължително образование чрез труд и др., вкл. принудителни мерки, както и стимули; Създаване на условия за активно участие на пазара на труда на работещи майки чрез осигуряване на достъпни услуги за отглеждане на деца (строителство на детски ясли, градини и кътове, вкл. чрез публично-частно партньорство).

Приоритетите на АОБР в сферата на социалната политика, европейските политики и инвестициите представи председателят на АИКБ Васил Велев. „През тази година възнамеряваме да сме по-активни в тази сфера, да не я даваме на политиците и синдикатите, защото техният популизъм ни води не към права, а в обратна посока. Не трябва да помагаме на здравите, силните, но мързеливи и неграмотни да продължават да живеят по този начин, на измамниците, които източват обществените фондове. Трябва да помагаме на уязвимите, болните, нетрудоспособните. В момента не правим разлика между двете категории хора. Освен това, не правим разлика между „социално осигуряване“ и „социално подпомагане“. Минималната пенсия от популизъм я вдигнахме до нивото на медианната и повече от половината пенсионери ще получават еднаква пенсия независимо от осигурителния си принос. По същия начин минималната работна заплата се възприема като социална помощ. МРЗ е работна заплата и тя трябва да се изработи“, каза Васил Велев. Сред приоритетите на АОБР в социалната сфера са: Финализиране на преговорите по изработването и приемането на прозрачен механизъм за засилване на договорното начало при определянето на МРЗ за страната, съобразен с Конвенция № 131 на МОТ; Развитие на пенсионния модел, стимулиращ работещите да се осигуряват върху реалните си доходи, и интегриране на уязвимите социални групи в пазара на труда. Подкрепа и развитие на частните пенсионни фондове и повишаване на информираността на обществото за капиталовия стълб на пенсионното осигуряване; Подобряване на адекватността на подкрепата, предоставяна по линия на системата за социално подпомагане, и обвързването й, където е възможно, с участие в програми за базова грамотност, образование, обучение, полагане на труд и пр.; Преразглеждане на държавната политика, свързана с Държавния фонд за гарантиране устойчивост на държавната пенсионна система (ДФГУДПС), по отношение на стабилността на пенсионната система с цел ДФГУДПС да бъде реален буфер; Подобряване на съгласувателната процедура със социалните партньори по ключови за бизнеса досиетата, предмет на обсъждане от Съвета на министрите на ЕС; Създаване на Консултативен съвет за наблюдение на изпълнението на Националния план за възстановяване и устойчивост.

 

Източник „Инфобизнес“ БТПП

https://www.infobusiness.bcci.bg/aobr-26-1-2022.html

 

Бизнес Юг е новият съвместен проект на Бургаската търговско-промишлена палата и информационен сайт Gramofona.com.