Концентрацията на икономическа активност в България представя изданието на ИПИ „Икономическите центрове в България – 2023“. Изводите на изследователите от ИПИ са на базата на показателите за предприятията, данните за пазара на труда и стопанските взаимовръзки между отделните общини формира широки икономически центрове, които не се ограничават до административно-териториалното деление в страната. Изследването на ИПИ стъпва на изчерпателни данни от отчетите на нефинансовите предприятия, както и на детайлни данни от проведеното преброяване на населението през 2021 г., което позволява да се проследи ежедневната трудова миграция между всички общини в страната.
Обхват на икономическите центрове в България
•Икономическите центрове се състоят от ядро и периферия. Икономически ядра са общините с най-силна икономика, а в периферията са общините, най-тясно обвързани с икономиката на съответното ядро.
•Изследването на ИПИ откроява 16 големи икономически центъра в България, които обхващат общо 132 общини. Някои центрове имат повече от едно ядро, което е резултат от съществуващите взаимовръзки между отделните ядра в рамките на центъра и от наличието на обща периферия или зона на влияние.
•На територията на 16-те икономически центъра живее близо 3/4 от населението на страната и се концентрират над 80% от стопанската активност в България. Икономическите центрове формират голяма част от регионалната карта, като траекторията на тяхното развитие е определяща за икономиката на страната.
Подход на ИПИ и дефиниране на икономическите центрове
Икономическите центрове в България са дефинирани на базата на ясни критерии за оценка на икономическите ядра и техните периферии:
•Икономическите ядра са общините, които са двигатели на регионалната икономика в България. Те са лидери по произведена продукция и работни места и привличат голям брой работници от съседни общини. За да бъде дефинирана като икономическо ядро, една община трябва да отговаря на най-малко два от следните три критерия:
1) да е сред водещите 10% общини по стойност на произведената продукция;
2) да е сред водещите 10% общини по гъстота на заетостта;
3) да е сред водещите 10% общини по ежедневна трудова миграция.
•Периферията на икономическите центрове са общините, които са най-тясно обвързани с икономиката на ядрото на базата на ежедневната трудова миграция. Всяка община, в която поне 10% от заетите ежедневно пътуват до ядрото за работа, попада в периферията на центъра.
Детайлните данни от преброяването на населението позволяват веднъж на 10 години да се направи много точна оценка по този показател.
Финална оценка на ИПИ и карта на икономическите центрове
•Изследването на ИПИ откроява 29 общини в страната, които са двигатели на регионалната икономика и отговарят на поне два от посочените критерии за икономическо ядро.
•В тяхната периферия попадат общо 103 общини, които отговарят на критерия за ежедневната трудова миграция – поне 10% от заетите във всяка една от въпросните 103 общини пътуват всеки ден до съответното ядро за работа.
•На базата на взаимовръзките между отделните ядра и наличието на обща периферия някои икономически центрове обединяват няколко ядра и техните периферии.
•Финалната оценка на ИПИ дефинира 16 икономически центъра в страната, които формират голяма част от икономиката на България. ИПИ представи Картата на икономическите центрове в България (ИПИ, 2023 г).
Прави впечатление, че на юг големите центрове често обединяват по няколко ядра и имат повече допирни точки. Водещите икономически центрове около София, Пловдив, Стара Загора и Бургас формират вторични ядра и с периферията си покриват голяма част от територията на юг от Стара планина.
•Наред с огромната периферия на центъра около столицата София показателни са примерите около Пловдив и Стара Загора, които демонстрират ефекта от по-добрата свързаност между различни икономически зони и възможността за взаимодействие между тях.
Прави впечатление, че на юг големите центрове често обединяват по няколко ядра и имат повече допирни точки. Водещите икономически центрове около София, Пловдив, Стара Загора и Бургас формират вторични ядра и с периферията си покриват голяма част от територията на юг от Стара планина.
•Наред с огромната периферия на центъра около столицата София показателни са примерите около Пловдив и Стара Загора, които демонстрират ефекта от по-добрата свързаност между различни икономически зони и възможността за взаимодействие между тях.
Икономическите центрове като основа за регионалното развитие III
•Изследваната динамика на икономическите центрове поставя основата за отключване на допълнителен потенциал за регионално развитие. Водещите центрове успяват на спечелят от комбинацията между привлекателност и разнообразие на големия град и развитие на индустрия и логистика в широката периферия, включително и чрез формиране на вторични ядра.
•Такъв е случаят със София, но подобно развитие се наблюдава също в Пловдив и Варна. В периферията и вторичните ядра на трите водещи центъра са някои от общините с най-силна преработваща промишленост в страната.
•Другите големи центрове, които имат сходен мащаб, но не са доминиращи на регионалната карта, могат да спечелят от взаимодействието със силни вторични ядра. Такъв е случаят със Стара Загора и Русе, както и в известна степен с Бургас, където се наблюдава взаимодействие между няколко сравними икономически ядра, които в крайна сметка формират един голям икономически център.
•Подобен тип взаимодействие – независимо дали между голямо ядро и индустриална периферия, или между две близки по население и мащаб на стопанската активност икономически ядра – в крайна сметка има усилващ ефект, който може да трансформира регионалната карта.
Бургас-Несебър:
● Две ядра и шест общини в периферията, със силна двупосочна трудова миграция
● 7,7 млрд. лв. добавена стойност, но едва 53% ръст за 10 години в резултат на ковид-пандемията
● Водеща роля на Бургас (75%) и Несебър (10%)
● Балансиран отраслов профил – 21% промишленост, 19% търговия, 12% транспорт, 10% туризъм
● На второ място по ПЧИ на човек – 6,7 хил. евро, слаб износ
● Ниска безработица (3,9%), но немалко безработни младежи
● Най-бързо свиващият се пазар на труда, най-вече заради туризма
● Бавен спад на населението, относително малко (21%) възрастни
● Висока нетна миграция (7,7‰) и благоприятен естествен прираст (-7,4‰)
от издание „Икономическите центрове в България – 2023“ на Института за пазарна икономика
Източник: 3E news
