Казвам се Йордан Христов Кърчев. Роден съм на 6 януари 1985г. Завърших спортно  училище “Юрий Гагарин” в Бургас през 2004г. С борба се занимавам от много  малък. Имам две втори места и няколко отличия от регионални състезания в България.

Въпреки тежката физическа подготовка, уморителните тренировки, свалянето на килограми, изтощението и напрежението преди състезания,  ти си обичал  и си се раздавал за този спорт. Защо?  

 
-  По борбата ме запали моят баща и той е борец. В началното ми училище се провеждаха тренировки и отидох да се пробвам. Хареса ми единоборството и мъжеството в този спорт. Той учи да се бориш не само на тепиха, но и с всички препятствия в живота. Прави те силен не само физически, но и психически. Може да нямам световни и олимпийски  отличия, но съм щастлив, че ме е изградил като човека,  който съм сега.  
 
Неудовлетворен ли се чувстваше като състезател?  
 
-  Не съм се чувствал неудовлетворен. За мен беше и  все още е удоволствие да спортувам. Единственото от което съм недоволен е, че имаме много талантливи и даровити борци и спортисти от Бургас. За жалост нямаме треньори, който да се отдадат изцяло на каузата си и развият таланта им. Сега се радвам, че повече млади момчета стават треньори и се раздават за спорта.  
 
На състезание отиваха най-добрите или имаше симпатии и лансиране?  
 
-  Преди състезание, когато в категория има по двама или повече човека от нашия клуб, се правеха преборвания между тях и отиваше съответно момчето, което се представи най добре.   
 
Защо подрастващите спортисти, нямат стимул да продължават да се развиват в България.   
 
-  Защото така направиха нашите управници, че първо нямаме модерни спортни бази, където да се подготвят нашите таланти. Тези момчета и момичета тренират по 2-3 пъти на ден, трябва да са спонсорирани, да получават някакви заплати, хранителни добавки с които да се възстановяват. Който не е тренирал активно и професионално, той не знае какви лишения се изискват, за да станеш добър спортист. Децата като започнат да носят отличия и насреща получават едно “браво” и в един момент като пораснат разбират,  че трябва да почнат да работят, за да се справят със суровия живот в България. Парите им стигат само за сметки, няма как да си поемат  подготовката за състезанията и се отказват след като завършат примерно училище.  
 
Къде е в този момент федерацията? В кой попадат средствата на спонсорите и тези, които съпровождат извоюваните медали?  
 
-  Къде е “държавата” трябва да попитаме. Вместо да се строят спортни зали, които се използват за музикални концерти, трябва да се направят спортни комплекси за тренировки специално за подрастващите спортисти.  Когато вземат медали общините отпускат пари за 1, 2 и 3-то място и тези пари са за медалистите,  само че отиват в президенти и треньори. Така децата се демотивират и се отказват, когато достигнат 19-20 години. За жалост “ние” потъпкваме талантите си. 
 
Въпреки това и незадоволителните условията в клубовете  ти решаваш да станеш треньор. Защо се отказа точно,  когато децата са те приели  и са се доверили?
 
-  Отказах се, защото президентите на нашия клуб ми даваха 400 лв заплата и ми я забавиха 4 месеца.  През това време ходих с мои средства до стадиона. За мен беше удоволствие да тренирам децата.  Имам няколко шампиона и доста медалисти. Радвам, че съм се опитал да ги въведа в спорта.  
 
Разочарован напускаш България, но билета за Лондон за оказва печеливш. Сподели с читателите, моля те!
 
-  В Англия съм от 1 година. Работих първо на автомивки, а сега на строежи. На един обект се запознах с англичанин, който тренира бразилско жиу жицу. Знаех малко за това бойно изкуство от Тодор Желязков - приятел и  

състезател от ММА. Започнах да тренирам. За пет  месеца се явих на две състезания и спечелих три медала. Два златни и един бронзов.  
 
Казваш   че си родолюбец и обичаш страната. Тук се състезаваш като българин. Ако ти предложат да се състезаваш  
за Англия, как би постъпил?  
 
-  Аз се състезавам за английския клуб CARLSON GRACIE LONDON BRAZILIAN JIU-JITSU. Но на стълбичката се качвам с българския флаг. Аз съм горд, че съм българин. Не съм се замислял над това, може би ще приема, но българския флаг няма да го сваля от раменете си, когато съм на стълбичката.  
 
Как успя за кратко време да победиш и какво е различното в бразилското жиу жицу? 
 
-  Успях да победя,  защото борбата ми е дала основа. Бразилското жиу жицу е вид борба, само че с превключване,  в смисъл да накараш опонента ти да се предаде с така наречените видове “ключове”. Започнах да се занимавам с този вид борба, защото е различна и ме грабна. Има състезания с “GI”кимона и “NO GI”така наречения граплинг. Там си със специални шорти и специални тениски. 
Този вид спорт придобива популярност в България от няколко години, но все още не е така развит и няма много състезания в нашата държава. В Англия е на доста добро ниво и може да се развиваш тук.   
 
Продължаваш да работиш по строежи. Сам ли спонсорираш тренировките и участията  си в състезания?  
 
-  Да, сам спонсорирам тренировките и състезанията си засега. Ако се намерят спонсори ще е добре, ако ли не ще продължавам сам да се справям, защото го правя за себе си и от любов към спорта.      
 
В България от ММА борците се интересуват елитни манекенки и известни момичета. Имаш ли много фенки на Острова?   
 
-  Хахахахах, не, нямам фенки, не съм толкова известен, че да имам фен клуб.  
 
От работа и тренировки остава ли ти време да разпуснеш? Как се забавляваш?  
 
-  Отпускам, когато почивам през уикенда. Виждам се с приятели, не излизам много по барове. Разхождаме се в паркове или по домашному правим барбекю. 
 
Успя ли да посетиш Биг Бен, Трафалгар, Военно- историческия и Природонаучния музей, восъчните фигури на Мадам Тюсо, Бъкингамския дворец или си казваш ,,тук съм, има време”?  
 
-  Досега не съм посетил нито една забележителност за жалост, но някой  ден, когато се реша, ще обиколя всички интересни места. В Лондон има какво да се види. 
 
 
Това е историята на Йордан Кърчев: младежът, който напуска България, за да търси препитание, а сбъдва мечтите си и е възнаграден с медали за труда и усърдието си.
Данчо, пожелавам ти да извоюваш много медали, а когато завършиш успешно кариерата си, да тренираш и български деца в Лондон, за да покажем на англичаните колко силни и непобедими сме българите.   
 
Благодаря за пожеланията. Аз се надявам много българчета да тренирам или да тренират в нашата хубава държава и да я прославят. Надявам се, все повече деца да се запалят по спорта. Той много  взима, но и много дава и ще им помогне в живота и най- важното ще ги накара да се чувстват здрави. 
 
 
 

В рубриката "Бургазлии зад граница" с интересни личности ни запознава Нели Арнаудова. Тя е на 53 години от Бургас. Щастливо омъжена е и живее със семейството си в Бристол, Англия. Пише стихове, разкази и други забавни и не толкова неща в няколко сайта.