Рубриката "Бургазлии зад граница" успешно може да се нарича "Бургазлии в Бристол", защото много фамилии от града ни вече живеят тук.

С удовлетворение отбелязвам, че някои дойдоха при нас, като Андон и Елена (моряк и учителка). С Елена се запознах на летище Лутън в Лондон (не броя няколкото разговора по скайп, докато съпругът ми уточняваше подробностите по пътуването). За него беше много важно всичко около пристигането им да е уредено и затова се чуваха често (а и да им даде кураж за тази голяма стъпка).

Елена Ботева е красива и приветлива жена на средна възраст. Тя е педагог по образование, масажист по призвание и християнка по вероизповедание. Но от тези истинските, които пазят Господ в сърцето си. В колата на път за Бристол не разговаряхме много, тя се боеше да не разбера колко е притеснена, а аз да не кажа нещо, което да я разтревожи повече. За разлика от нас, мъжете ни се забавляваха с моряшки истории от съвместната им работа.

Въпросите и отговорите, ще уточним в любима верига за хранене, отново в компанията на половинките си, защото както казваме тук: трудно е да се уцелим заедно.

Елена, какво кара хора преполовили живота си да сложат точка и да започнат отначало?
- Мисля, че при всеки човек причините са различни. При нас това беше възможност да бъдем заедно със съпруга ми, да помогнем на нашия студент да учи тук.
Имаше го, разбира се, и желанието за промяна, за нещо различно и ново.

С какви чувства напусна Родината?
- С оптимистични. Вярвах, че всичко, което предстои, ще е за добро и в наша полза.

Помниш ли какво беше първото ти впечатление от Кралството ?
- Различно изглеждащите сгради и къщи, обратното движение, различните езици, които хората говореха около мен, както и многото националности от цял свят, събрани на едно място.

А от порядките?
- Учтивостта на хората, усмивките, тяхната позитивност, толерантност и това, че не бързаха и не роптаеха.

Има ли прилики между Англия и България, англичани и българи, за разликите сме чели много?
- Разбираш в един момент, че всички сме хора и всеки от нас е със своите радости, болки, проблеми, предизвикателства... просто някои ги посрещат и решават от позитивната страна.

И в Англия, както и в България, има неуредици в различни сфери и уредени неща в други.

Какво не знаят хората за емигрантите?
- Може би това, че им се налага да работят много повече.

Макар че е трудно да се обобщава, защото всеки има "свой път на вървене".

Ако повдигнем завесата на емигрантския живот, какво ще видим?
- Радост и сълзи, изпращания и посрещания, стягане на багажи, изпращане на колети, възможности и невъзможности, мечти и копнежи... всеки може да допише списъка сам за себе си или да състави нов.

Работиш в луксозен дом за възрастни хора под Егидата на Католическата църква, а ръководителите ти са сестри- монахини, облечени като героини от филм на Луи дьо Финес. Работиш и като масажист в салон за разкрасяване и винаги си в движение. Как се зареждаш с толкова енергия?
- С енергия ме зареждат признателността на хората за труда ми, вярата в доброто, и не на последно място, разбира се, любовта, с която съм обгърната у дома.

Имаш ли хоби? Така ли релаксираш?
- Хобито ми е да чета и да гледам стойностни филми. Определено това е един от любимите ми начини да релаксирам.

С каква мисъл започва денят ти?
- С молитва, благодарност и вяра, че нещо хубаво и различно ще се случи.

А с каква завършва?
- С това, че утрешният ден ще е по-добър от днешния.

Кой е най-хубавият подарък, който си получавала, а комплимент?
- Трудно ми е да ги степенувам, всеки си има своята стойност... Но от подаръците - спасението, което имам, децата и съпругът ми.

От комплиментите - може би, когато са ми казвали, че съм послужила за градивен пример.

Младите мислят, че на нашата възраст спираме да мечтаем, а ние сме си все същите луди глави. Мечтае ли Елена Ботева?
- Много. Даже повече, отколкото на млади години.

Какво за теб е Бог?
- За мен Бог е реална Личност, Той е Някой, а не нещо. Той е Създател и Творец на всичко и мой, също.

Имате английско приятелско семейство и сте ходили на английска служба, ще ни разкажеш ли?
- Посрещат и те приветстват с прегръдка и целувка, независимо дали те познават или не. Предлагат кафе или чай с нещо сладко. Има хор всички пеем с него.Службата започва с молитва и четене на Библията , разсъждение върху нея и приложението й в живота ни. Завършва отново с молитва.

Вярваш ли в любовта? Разкажи ни за него, твоят мъж, моля!
- Безрезервно, във всички нейни разновидности. За разлика от българския език, в гръцкия език има пет отделни думи за различните видове любов. За мен тя е най-вдъхновяващият мотиватор за живот. А него… трудно мога да го вместя в 1-2 изречения... Той е всичко, което аз не съм, допълва ме и ме "приземява" понякога и наистина е любовта на живота ми.

Всяка година Бристол посреща хиляди любители на балон фиестите. Ще летиш ли с балон някога?
- Определено, това е една от мечтите ми.

Бристол или Бургас?
- Труден избор...Всеки от тях е по своему специален за мен и има запазено място в сърцето ми.

Спечели или загуби като промени живота си?
- Спечелих.

Бургазлии не знаят, че помощта в чужбина е като верижна реакция. Помагат на теб, ти помагаш на друг, той помага на трети. Какво е чувството, когато успееш да промениш живота на някого към по-добро?
- Само, който го е изпитал може да разбере колко удовлетворяващо е да даваш безкористно. Придава смисъл на дните ти и извиква в сърцето ти благодарност, че си бил канал за благословение.

"Усмихни се на живота" е един от твоите никнеймове. Това ли е посланието ти към хората?
- За мен животът е подарък. Подаръкът не си го избираш ти, но ти решаваш какво ще направиш с него. За себе си, аз съм избрала да му се радвам, да му се усмихвам, да съм благодарна, че го имам и да му предам качество и смисъл.

Моето послание към всеки човек е: Усмихни се на живота, прекрасен е!

С Елена допиваме кафетата си, а мъжете бирите си. Обещаваме си да се видим, когато се уцелим.