С Марушка Шабах бяхме възпитанички на поетичния клуб на Елка Василева в Бургас. Открихме се във Фейсбук и юли месец се срещнахме на плажа. Мери е лъчезарна и красива жена с ослепителна усмивка и заразителен смях. Ето какво ми разказа за себе си:
Родена съм и съм израснала в Бургас. Мога да чета гладко от 5- годишна възраст. Учителката ми в първи клас помоли директорката за свикване на комисия, за да мина в по-горно отделение заради тази ми дарба. Комисията дойде, изпитваха ме, но решиха, че щом родителите ми не са членове на комунистическата партия, а на работническата, няма да прескачам клас.
Постоянно четях книги, много книги, дори по време на хранене. Нямаше ден да мине без да забия нос в някоя до късно през нощта. Пиша стихове от дете. Една от приятелките ми ги показала на майка си и тя решила, че трябва да бъдат публикувани. Така ме подтикна да събера смелост и да ги представя в Алманах Море. Редакторът Васил Лаков си избра няколко за новия брой на списанието през януари 1995 година.
Тази година издадох стиховете си в книга под формата на електронен вариант в Издателство „Буквите”. "Време да се обичаме” се казва и може да бъде прочетена безплатно в интернет. А няколко мои разказа има в сайта Литературен свят.
Завършила съм ИМТ със специалността "Управление на хотелиерството и ресторантьорството", висшето си образование продължих в БСУ- Бургас, специалност "Маркетинг и Мениджмънт на Туризма".
Първото лято, в което пишех дипломната си работа, работих в Слънчев Бряг като администратор в хотел, зимата като управител на двуетажен ресторант в Бургас, следващото лято пак в същата фирма като екскурзоводка и се влюбих в тази професия. Шведската фирма „Аполо” ми направи предложение да отида за година на обучение в Швеция и да работя за тях в България. Отказах. Още се чудя с какъв ум съм пренебрегнала това предложение.
Заминаването ми за Германия беше много случайно. Срещнах позната на улицата, която ми разказа за една Au-pair програма и че с нея заминава за Англия. Даде ми координатите на фирмата и аз се свързах с тях. Преведох дипломите си на немски, защото само в Германия имах шанс по програмата. Реших да се пробвам и ако ще става, да става.
Всичко се разви много бързо. След получаването на виза в немското посолство и след много сълзи и укори на майка ми, която не можеше да разбере защо тръгвам, кацнах във Франкфурт. И всичко беше едно голямо Уау! Все едно кацнах в Ню Йорк, такова беше усещането. След първия месец в немското семейство, където работих като детегледачка и посещавах курс по немски език, исках да се върна в България, но брат ми ме спря.
Докато не съм научила немския език и не се свържа с немска туристическа фирма, да не съм се връщала. След девет месеца престой в Германия и интензивно учене на езика си подадох документите в ТУИ и преведените дипломи и писмо-препоръка от немското семейство. Те бяха готови да сключат договор с мен, тъй като отговарях на критериите им и щях да работя за тях на Слънчев бряг, но вече имах връзка с бъдещия ми мъж, която се задълбочи и в последствие се оженихме. Знанията си по немски усъвършенствах в университета Майнц и в университета в Триер.
Живея вече деветнадесет години в Германия. Имам мечта да напиша роман, за чието осъществяване вече работя. Мери разказваше увлекателно и не ми се искаше да я прекъсвам. Ето защо интервюто започна отзад- напред.
Романът, който пишеш е на историческа тематика. Изследвала си много факти и си събрала солиден брой книги, най- старата от които е от 1887 година. За какво ще се разказва в книгата?
- Темата на романа ще запазя в тайна по разбираеми причини. Работя по нея от години и търся информация, както в немски, така и в български антикварни източници. Избягвам историческите книги след 1944 година. Поради комунистическата цензура и пропагандата в тях.
Категорична си, че ще издадеш романа в Германия. Защо?
- Романа ще го издам като начало в Германия, поради следните причини:
1. Тук се четат страшно много книги;
2. Възможностите са много повече, плюс читатели и пазар;
3. Улеснено издаване, разпостранение и финансирване от издателските къщи. Разбира се- ще бъде издаден и в България.
На Книжния панаир във Франкфурт, на който веднъж присъствах, беше лудница от читатели, автори, издателски агенции и на повечето щандове бяха увисили табела : "Търсим автори". Аз лично се провирах със стъпки на гейша между тълпите, за да стигна до определени лекции, две от които изпуснах, защото не успях с това темпо да стигна навреме на мястото. Абсолютна лудница е на този панаир, наистина. Хора и издателства има от цял свят, един ден въобще не е достатъчен за всички като мен, които обичат да четат.
Ти си дейна и изключително ангажирана със световната история и историята на България. На страницата си във Фейсбук „Бургаски Вечери” непрекъснато публикуваш статии, повечето от които четем за пръв път. Какво искаш да покажеш на българите?
- Страницата „Бургаски Вечери” я създадох с цел да "увековеча" бургаските звезди. А в последствие малко се промени и посоката и хоризонта й. Сега просто разказвам история.
Как мислиш - ние емигрантите родоотстъпници ли сме, или патриоти ?
- Емигранти от България почти няма! Има бежанци от системата, от безизходицата, от слабата съдебна система. Не можеш да си патриот, когато държавата ти е мащеха към теб и едва свързваш двата края. Патриот е човек, който е направил нещо добро за родината си и народа й. И няма значение дали живееш в чужбина, или в България.
Когато не се занимаваш с изследвания и доказателства обичаш да танцуваш и дори го правиш професионалионално. Разкажи ни за зумбата и бразилките?
- Танцувам от ученическите си години. Когато започнах със състезателните и латиноамериканските танци на момента осъзнах, че са ми в кръвта. Нон стоп танцувах у дома, което ядосваше майка ми, която освен народните танци не признаваше други. Бях много добра, треньорката ми намери кавалер, който за много момичета беше лукс и смяташе, че с мен ще стигне до олимпиада.
Майка ми обаче ме отписа, въпреки настояванията и молбите на треньорката ми... понякога й го натяквам. И така ме записа на народни танци, където за четири години стигнах до солистка, но не бяха за мен това, което бяха латиноамериканските танци. Хореографът Въльо Маринов ми беше казал: „Ей момиче, не си за народни танци, танцуваш на пръсти, не на цял крак”.
Това със зумбата стана много случайно. Когато навлезе в Германия, във фитнеса, в който ходих тогава, дойде една колумбианка и направи курса, в който участвах и аз. Беше толкова хубаво за мен. След тренировката тя ме попита дали не съм латиноамериканка, тъй като салсата съм я владеела като една от тях. После дойде една германска треньорка, която беше толкова зле в зумбата, че аз излязох на третата песен и отидох директно при шефа на фитнеса и му казах: „Ако тази жена мисли, че прави зумба, то аз съм индийка”.
Той каза: „Добре, стани зумба треньорка и почвай тук!" и така вече седем години съм зумба треньорка, както казват в Германия "с душа и кръв"! С бразилките се запознах на курса ми. Първо едната, после другите покрай нея. Веднага ме приеха за една от тях. Изкарваме си хубаво. Доведох ги и в България. На зумбата ми се случи няколко пъти жени да ми донесат подаръци, за това че съм ги "спасила" от депресия. Бях много трогната от жеста, от това как танците могат да влияят.
Как се съчетава зумбата с поезията?
- Съчетава се перфектно, тъй като танцът е поезията на тялото.
Книгата ти със стихове „Време да се обичаме”- твоите нежни истини, написани с преболели думи подаряваш на хората. Те не четат ли поезия, или нямат пари за книги?
- Благодаря ти! Стихосбирката ми е подарък за всички влюбени, разлюбени и романтици. Не мисля, че болшинството биха плащали, за да четат поезия, но не означава, че не я обичат.
Омъжена си за германец. С какво се различават те от българите?
- Германските мъже са толерантни, уважителни и държат на жената. Българинът гледа сякаш да омаловажи жената, което не е много мило.
Какво е различното в Германия?
- Основната разлика между България и Германия, а те са много, е че се мисли за народа, за бъдещето му, за децата му, за здравеопазването му, за осигуряването му.
Синът ти е бъдеща футболна звезда от Бундеслигата. Какво бъдеще искаш за него?
- Ха ха, това е мечтата му! Играе във висока лига. За мен е най-важно да е щастлив с това, което прави.
Като заговорихме за бъдеще ще има ли „светло бъдеще” за България?
- Апостолът ни го е казал най-добре: ”Да бъдем равни с другите европейски народи, зависи от нашите собствени задружни сили. Тук е отговорът!
Марушка Шабах е на път да пренапише част от българската история, защото е истинска родолюбка. Да ѝ пожелаем успех!
В рубриката "Бургазлии зад граница" с интересни личности ни запознава Нели Арнаудова. Тя е на 53 години от Бургас. Щастливо омъжена е и живее със семейството си в Бристол, Англия. Пише стихове, разкази и други забавни и не толкова неща в няколко сайта.
