Много исках да Ви запозная с Мария. В нейния дом в Англия преди седем години живяхме тринадесет дни, но много други хора бяха живели повече.
Мария Костадинова е на 28 години. Завършва средното си образование в СОУ ,,Константин Преславски” в медико-биологична паралелка и заминава за Лондон при майка си. Учи английски език в колеж, мие коли в автомивки и чинии в ресторанти.
Казваш, че Англия те е научила на тежък, физически труд. Всъщност така се прехранват почти всички сънародници. Но също казваш, че срамна работа няма. Срамно е според теб да продадеш себе си за материалното както физически, така и духовно. Защо жертва мечтата си да учиш медицина и в името на какво?
- Семейството ми избра Англия през далечната 2008 и аз ги последвах. Мисля, че сърцето и домът ни са там, където са най- близките ни хора, тоест послушах сърцето си и избрах да вървя с тях.
Според теб Бог има план за всеки от нас и няма нищо случайно. През 2011 година срещаш мъжа си, който е албанец. Била си предубедена към тази нация, но оставаш очарована най- вече от това, че те боготворят семейството и го издигат на пиедестал. Затова в днешно време чувстваш съпруга си като благословение от Господ. Той ли е човека с който искаш да остарееш?
- Той е бащата на децата ми, той ме направи майка, с него ,,узрях и порастнах". Така че да, бих искала да остарея с него. Дано и Бог е на това мнение.
Какво мислиш за любовта и семейството?
- Мисля, че любовта е сила, която лекува, променя и върши чудеса. Светът има нужда от повече любов и по малко политика и разделениe. Семейството идва в следствие от любовта, то е безценно, то е всичко.
През септември 2012 даваш живот на едно прекрасно момченце Антъни. През август 2015 се ражда дъщеричката Ви Елинор. Два месеца по- късно Антъни е диагностициран с тумор на оптичен нерв-глиома. Започвате с химиотерапии . Как преживя този АД?
- Никой не може да си представи какво е това наистина, ако не го изживял - не го пожелавам на никой, нека всички дечица бъдат здрави и благословени. Тумор е страшна диагноза и става още по страшна, когато чуеш това за детето си. Трудно, много трудно ... Но с Бог всичко е възможно, дори да преминеш през ада.
Кой беше с теб в борбата за оцеляване на малкия?
- Майка ми и съпругът ми бяха неотлъчно до мен. Радвам се че ги имам. Връзката с майка ми винаги е била малко трудна, но мисля и много специална. Не зная как да изразявам чувствата и емоциите си към нея, но искам да знае че я обичам и ценя много.
Какво научи за себе си, за живота, за Господ в тази борба?
- Научих, че повярваш ли в Бог, то той става твоя спасител, и дори и в най- трудните моменти когато си мислиш, че те е забравил, той е там. Вярваш ли сляпо в него, дори понякога това да изглежда нелогично и налудничаво поради ред причини, той почва да върши чудеса в живота ти. Човешкият живот е безценен, искам да призова всички хора - нека бъдем добри, защото за това сме създадени. Нека помагаме и даряваме на хора в нужда!
Болката прави ли ни по-добри, по- човечни, или обратното по-злобни и нещастни?
- Трудните моменти и болката, всъщност са много ценни за човека. Чрез тях човек израства и разбира кое е истински важно и ценно, разбира кой наистина го обича и разбира колко силен може да бъде. Обикновено в трудните моменти човек търси и намира Бог.
Разкажи ни, моля те, за лекаря на Антъни - Стергиос Закарулис?
- Уникален човек и професионалист и световно име в детската онкология. По време на лечението на Антъни той се раздели с държавната болница, където се лекувахме и практикуваше само на частно в централен Лондон, в световно известна клиника. Намерихме го там и човека ни посрещна като семейство, не като пациенти, без това да ни е коствало нещо. Невероятен жест.
Благодаря на Бог, че ни срещна с невероятния доктор Закарулис.
Антъни е вече добре. Докато водиш битки за спасението му и живееш по болници, а дъщеричката ти е сама без теб, забременяваш. Решаваш, че не можеш да отнемеш живот, когато се молиш за изцеление. Раждаш трето Ви дете Лео. Благословениe ли са децата и защо?
- Най-святото нещо на този свят са децата. Най-трудното и същевременно най- красиво нещо е да си родител. И аз вярвам, че съм благословена майка с три деца.
Имаш време да мечтаеш?
- Мечтая много и това ме кара да се чувствам жива. Животът без мечти е като колата без двигател.
За какво мечтае една майка на три деца?
- Мечтая за много неща - да успея да науча децата си на добро, един ден да има лек за рака, да няма никъде по света гладни и болни деца, сиропиталищата да са празни, хората да обичат и прощават по лесно, мечтая да пътувам много и да обиколя света, мечтая любимите ми хора да бъдат здрави и да бъдем щастливи заедно ...
Запознах Ви с Мария. Разумна, силна, благородна, млада жена. Тя още мечтае да учи за медицинска сестра, защото със знанията, които ще придобие и с опита, който има, иска да помага на болните деца и техните семейства и да им вдъхва от своята вяра.
В рубриката "Бургазлии зад граница" с интересни личности ни запознава Нели Арнаудова. Тя е на 53 години от Бургас. Щастливо омъжена е и живее със семейството си в Бристол, Англия. Пише стихове, разкази и други забавни и не толкова неща в няколко сайта.
