Запознахме се когато пишех поредното си интервю със сънародници, които живеят зад граница. Открих ги в социалните мрежи. Бяха женени от тридесет и пет години. От снимките разбрах, че обичат да пътуват само двамата. Поръчах чай и се огледах озадачено. В кафенето всички маси и столове бяха различни, даже не си подхождаха по цвят. Сякаш за целта някой беше изкупил магазин за мебели втора употреба. Те ми казаха, че това е типично в английски стил, но не пречило да се чувстваш комфортно.
Пристигнаха прегърнати. Говорихме за порядките тук, за живота на емигранта, за приятелството. Разказваше той- висок побелял мъж с добри очи, а тя миниатюрна брюнетка го допълваше, без да го прекъсва. Когато се погледнеха се усмихваха. Още изглеждаха влюбени. Щукна ми да направя материал за Свети Валентин и без това наближаваше. Жената се съгласи да се срещнем отново с думите, че обича да говори за любов. Ето какво написахме заедно:
В предварителния ни разговор каза, че си щастливо омъжена и той е любовта на живота ти. Когато се срещате ти вече работиш, а той все още учи. Как се запознахте?
- С неговата майка бяхме колежки и станахме приятелки. Тази интелигентна жена имаше тежка съдба. Млада беше остана вдовица и отгледала сина си сама. Запозна ни с думите: "Това е леля ти Ели”. Аз съм с няколко години по - голяма от него.
Влюбване от пръв поглед ли беше?
- Не, не вярвам в любовта от пръв поглед, както и че хората, които се запознават и женят след три дни, живеят винаги дълго и в разбирателство. Това са изключения. Когато го видях за пръв път изпитах симпатия и се надявах той да ме хареса. Влюбих се постепенно. Беше спокоен и уравновесен, надраснал своите и моите връстници. И до сега за мен той е най-красивият, най - умният, най - възпитаният, най - толерантният.
Вярно ли е, че са ви наричали Ромео и Жулиета от „Зорница"?
- Вярно е, „Зорница” е комплексът, в който живяхме. За нас се разказваха легенди. Забраняваха ни да се срещаме, разделяха ни, поучаваха ни, намесваха се роднини, учители...
Животът на всеки човек е роман, ако напишеш твоя, какво ще бъде заглавието?
- „В понеделник стават чудеса”..., защото се оженихме в понеделник. Ето нося снимка.
Отдавна не съм виждал черно бяла снимка. Защо гостите плачат?
- Бях бременна, а той не беше завършил. Наложи му се да вземе трудно решение. Започна работа и вечер ходеше на училище. После дойде раждането, казармата... Обичайки се, ние се опитвахме да се справим с младостта и грижите. Никога не е казал, че съжалява за избора толкова млад да стане родител. Понякога се шегува, че съм го излъгала и се оженил когато бил на дванадесет години, но го казва с широка усмивка. Двадесет и девети август - от този ден освен че го обичам, аз му се възхищавам. А колкото до сватбата, тя беше малко странна. Роднините се веселяха и плачеха едновременно. Майка му плачеше, защото синът ѝ беше на седемнадесет. Баба му и дядо му плачеха поради същата причина. Майка ми плачеше, защото баща ми беше на плаване и не можа да се върне. Лелите ми, баба и дядо плачеха, защото майка плачеше. Четирите сестри и четиримата братя на татко плачеха, защото брат им го нямаше. Другите плачеха от еуфория.
Може ли човек да бъде влюбен тридесет и пет години?
- Тридесет и седем, ако трябва да бъдем точни. Да възможно е, аз го обичах, когато бяхме млади, обичам го сега, когато остарявам, със сигурност ще го обичам и когато умирам.
А той?
- Той ми отговаря със същото. Ние си казваме, че се обичаме не по навик, а без повод.
Как се съхранява любовта ?
- Като я пазиш от провокации, пагубни симпатии и мними приятелства. Като вярваш в нея и мислиш първо за партньора и после за себе си.
За теб любовта е?
- Въздух. Необходимост. Любовта те кара да се чувстваш пълен отвътре и в същото време лек като перце. Тя дава цвят дори на дъжда.
Ревнуваш ли?
- Не. Ревността означава слабост и липса на доверие.
Какво се случва във вашите понеделници?
- Случвали са се весели и тъжни неща. Радвали сме се и сме плакали заедно. За една връзка е важно да има минало.
А как минава един твой ден?
- Събуждам се, а той още се усмихва в съня си. Благодаря на Бог за това. През деня мислено го виждам навсякъде. Аз го нося в очите си. Вечер ние прекарваме няколко часа заедно. Най - хубавият завършек на деня!
Какво ще кажеш на нашите читатели по случай Свети Валентин?
- Ако обичаш истински един човек, ти обичаш целия свят. Научаваш децата си да обичат, а те ще научат своите деца. С любов светът е по- малко лош.
А какво ще им пожелаеш?
- Да обичат.
Допихме чая си и се сбогувахме. Разлистих книгата ѝ със стихове:
Обичам те когато заспивам
И когато се събуждам те обичам
Когато ме държиш за ръка
Наричаш ме свое момиче
Мълчиш, нещо отричаш
Най много те обичам когато съм сама
И когато вали те обичам!
Излязох навън с мисълта, че любовта наистина съществува, денят стана по- хубав, а дъждът беше син.
В рубриката "Бургазлии зад граница" с интересни личности ни запознава Нели Арнаудова. Тя е на 53 години от Бургас. Щастливо омъжена е и живее със семейството си в Бристол, Англия. Пише стихове, разкази и други забавни и не толкова неща в няколко сайта.
Снимка: Другата Реалност
