На шестдесет и две години Атанаска Архипова още впечатлява с красива визия. Тя не е модел, но една нейна снимка в розовата долина е обиколила много държави. Родена е в Габрово. Сега живее в Швейцария близо до Лозана. Вече не работи, занимава се с градинката и обича да готви. Но най - много обича да пътува. Има афинитет към униформените и желание да се снима с тях, а приятелят ѝ Пол с когото са винаги заедно го прави за да ѝ достави удоволствие.
Как се запозна с Пол?
Преди 15 години моя приятелка ми сподели за някакъв сайт за запознанства. Синът ми помогна да си направя профил и така след няколко опита попаднах на снимката на Пол. Видяхме се и ето ни досега, ако някой ми беше казал, че съществува такъв човек, като него нямаше да му повярвам.
С какво те спечели ?
Първо ме привлече физически: висок, строен отговаряше на ръста ми (все съм имала проблеми с височината си, дори в гимназията бях по висока от момчетата). Два месеца след като се запознахме вече летяхме за България на рождения му ден и на 24 май манифестирахме заедно с моите съученици.
Искам да кажа, че човек трябва силно да желае нещо и когато му дойде времето то се случва, дори надминава очакваното. С Пол сякаш нещо невидимо ни свързва, сякаш сме две картончета от пъзел, които като се докоснат образуват едно цяло.
Тази среща ли е най- вълнуващата в живота ти?
Не само. Срещата ми със Силви Вартан беше много мила среща, защото беше подарък от Пол. Още в България бях чела историята ѝ, дори ми беше криво че не можах да гледам концерта ѝ по телевизията. Когато беше в България за първи път, аз тръгнах за Швейцария....След години си купих книгата ѝ на френски. Винаги съм изпитвала възхищение към нея, но не съм си и помислила, че ще разговарям и че ще я развълнувам до сълзи. Имах късмет да се запозная и със сина ѝ - Давид и със съпруга ѝ - Тони Скоти.
С какво успя да трогнеш Силви Вартан?
При среща ми със Силви си поговорихми малко и на български, аз ѝ разказах случката, която бях чувала още като ученичка. А именно, че при минаването ѝ с влака Ориент Експрес през България, Силви е поискала да слезе на българска земя, но ѝ е било отказано, може би, защото знаех подробности от живота ѝ, защото бях взела и двете нейни книги (тя ми ги надписа) очите ѝ се напълниха със сълзи.
Наричам те пътешественик по душа. За теб пътешествията са?
От малка с татко обикаляхме из България. Лятото с раници на гърба правехме походи в Рила, Пирин, Родопи. Преди да навършва 15 години вече бях покорила Мусала, Вихрен, Ботев, бях на Чудните мостове, Морените, седемте Рилски езера, слушах историята за Дъновистите, които имаха лагер там и правеха гимнастика. С баща ми спяхме по хижите, беряхме боровинки, къпини, диви ягоди...катерехме се, бягахме и все правехме състезание кой ще стигне пръв. Всяка събота и неделя бяхме на Узана - географския център на България - там фабриката на татко имаха хижа. Какво са за мен пътешествията?
Необходимост. Имам нужда да отида някъде на ново място, било то близо или далече, в днешната ситуация съм доволна, че сме били на далечни дестинации, сега с този вирус пътуванията са много сложни и рискови. Затова тази година обикаляме из Швейцария, макар и малка по територия, има много места за разглеждане. Завършихме Grande Tour of Switzerland с 56 обекта (spots)
Можеш ли да преброиш местата, където сте били?
На времето имаше книжка „100 национални обекта“, малко обекти от тях не бях посетила. През 1977 беше първото ми излизане от България. С влак до Будапеща през Румъния, точно след голямото земетресение във Вранча....За местата вече им изгубих края, а за държави някъде към 80.
Така ми се искаше да обикалим поне половината, да направим 100. Сега в тия времена не виждам кога ще бъде възможно. Но пък тук в Швейцария както казах тази година поставихме рекорд, дори получихме по Travel map, че сме обиколили 1,4 пъти земята по километри само от началото на годината до сега.
Кое е най- красивото място, на което си била?
Не бих могла да кажа, навсякъде ми харесва, но навсякъде откривам неща, които са уникални. Тази тръпка, това вълнение от нещо ново, невидяно ме изпълва. Често правя малко видео и запечатвам изживяното в момента, защото то е неповторимо.
Кое пътешествие не можеш да забравиш?
Може би като преживяване най-вълнуващо и неподготвено беше посещението ни на остров ile des Pins Nouvelle Calédonie. Гледала съм репортаж за това място от много известен певец и мореплавател Aнтъни - фрацузин. На този остров има един природен басейн с кристални води и пълен с рибки като аквариум е, нещо наистина изключително. Мечта ми беше да отидем там заради Пол. Той е любител на аквариуми (имаме 3 у дома, но сладководни).
Когато слязохме на острова разбрахме, че старейшината е забранил масово посещение особено, където акостират големите кораби. Имах късмет, че там се говори френски и започнах отчаяно да разпитвам кой може да ни закара на 60 км навътре. Всички казваха, че е забранено, но ми подшушнаха да потърся Нуса, той може да ни помогне. Пол е изпълнителен, веднага се съгласи, че щом не може значи така трябва, но аз продължих да тичам натам - насам и да търся шофьора. Между другото разговарях с една жена, която не беше от кораба.
Тя ми разказа, че са отседнали в къща за гости на брега, което после ми беше от полза. Най-накрая намерих шофьора и след обяснения колко много искам да зарадвам Пол, той се съгласи. Когато пристигнахме там ни попитаха къде сме отседнали, аз сръгах Пол да мълчи и веднага казах: при Катрин в къщата за гости ( то там почти няма хотели. )
Така се добрахме до мечтаната цел. Но най важното за мен беше, че успях да зарадвам Пол. Той милия ме следваше и не вярваше, къде сме. Само ние от кораба успяхме, може би затова остров Ile des Pins Nouvelle Calédonie ми е най-скъпия спомен, понеже трябваше да се боря за да стигнем. Връщането е друга история и страхът да не закъснеем и да изпуснем кораба. Но такива приключения са незабравими.
Откога датира любовта ти към униформите?
Сега се замислих защо толкова съм запленена от униформата, какво толкова ме привлича към тези хора и откога. Нямам ясен спомен по какъв повод започнах да се снимам с пилоти, стюардеси, капитани, полицаи, после се превърна като идея фикс, най-вече, защото всички се чудеха как ме пускат да влизам при пилотите.
А аз само питах с усмивка, казвах колко много желая...и магията ставаше.
Каква е тайната на феноменалната ти визия?
Да ти кажа право не мисля, че е моя заслуга, дължа го на гените на родителите ми и техните родители. Не съм си правила корекции и съм против. Не съм си налагала диета, не съм ходила никога на фитнес. Обичам да се разхождам, но не и да бягам, правя лека гимнастика, като чуя музика, която ме кара да танцувам. Не съм пушила никога, пия червено вино и чай от джинжифил.
Мисля си, че човек има своя апогей (не знам дали така е точната дума ...) в различно време от своя живот някои узряват и презряват по-рано, други като мен остават деца, това е което ме прави да изглеждам млада и жизнена., защото върша любимите си неща: градинарствам, наслаждавам се на природата, а от земята се зареждам с хормоните на любовта. Лудетината в мен не ми дава покой и все нещо ми се върти в главата...все ми се иска още и още приключения...
Това беше чаровната Атанаска Архипова - жената която не крие годините си и живее за да пътува. Пожелавам ѝ попътен вятър и се усмихвам на ведрината, която остави у мен изговореното.
Нели Арнаудова ни запознава с различни и интересни хора в рубриката "Бургазлии зад граница", но и не само. Тя ни разказва за различни места във Великобритания, често ни среща и с любими български актьори от популярни сериали. Нели е от Бургас. Щастливо омъжена е и живее със семейството си в Бристол, Англия.
