Ние обичаме пътешествията и музеите, а това беше възможност, която не бихме пропуснали. Набързо запазихме хотел, разбира се със СПА, събрахме багажа и потеглихме. Оказа се, че някои от нещата сме забравили, но ако имаш кредитна карта всичко се нарежда. Избрахме Оксфорд, защото е на час и половина от Бристол. По път и с помощта на чичко Google се запознах с месните забележителности. Намерихме хотела, в който всичко се плащаше допълнително: паркинг, закуска и останалите екстри. Само басейна беше безплатен, но беше студен, а сауната прекалено топла. Както често казвам на Дони: „Аз мога да живея на хотел, но този не ми беше по вкуса, не че не се забавлявах.” Той пък може да живее в музей, но затова ще стане дума друг път. Регистрирахме се, оставихме колата и с автобус се придвижихме до центъра. Прочетох, че интересните места са седем плюс едно. За два дни успяхме да ги посетим, Аshmolean Museum два пъти. Никога не съм писала пътепис, но бях толкова впечатлена, че не мога да не ви разкажа.
Оксфорд е административен център на графство Оксфоршър. Разположен е по поречието на река Темза. Той датира около три века пр. Хр. Построен е от келтите. Доказателства за преподавателска дейност датират от 1096 и това прави Оксфордския университет най-стария в англоговорящия свят. В него са учили Дж. Толкин, Карл Люис, Оскар Уайлд, световните лидери Индира Ганди, Бил Клинтън, японският император Нарухито и основателят на световната интернет мрежа Сър Тим Бърнарс - Лии. През средните векове студентите като потомци на династии и известни фамилии са били държани заети през целия ден до 21 часа, за да бъдат далеч от бродещите навън около кампусите женски изкушения.
Градът е столица при Чарлз Първи от 1642 до 1645 година по време на Английската революция.
Първият ден успяхме да разгледаме емблемата на града - Radcliffe Camera. Библиотеката е проектирана от Джеймс Гибс в неокласически стил през 1749 година. Разположена е на Redcliffe Square, a оттам всички забележителности са на една ръка разстояние.
Посетихме Викторианския затвор, който остава като такъв до 1996 г., когато сградата е продадена на хотелската верига Malmaison - специалисти в превръщането на историческите сгради в бутикови хотели.
Също църквата Church of St Mary the Virgin принадлежаща на университета на Оксфорд където още през 13 век се използвала за лекции и връчване на дипломи. Там се любувахме на прекрасни стъклописи и огромен орган.
Отбихме се за обяд в един пъб и най- накрая в Аshmoleam museum.
Той съдържа огромни колекции от археологически артефакти, една от най-добрите колекции от грънчарско изкуство и английско сребро, също отлична колекция от гръцка и минойска керамика.
Отделът разполага с антики от Древен Египет и Судан. Ако трябва да изберем Топ 3 от находките: това са тракийският златен подгръдник от село Дълбоки Строзагорска област, многобройните антични скулптори (сред тях Роден и Микеланджело), Рисунките на Микеланджело, Рафаел и Леонардо да Винчи и картините на Пабло Пикасо, Джамбатиста Питони, Паоло Учело, Антъни ван Дак, Питър Пол Рубенс, Пол Сезан, Джон Констебъл, Тициан, Клод Лорен, Самюел Палмър, Джон Сингър Сарджент, Пиеро ди Козимо, Уилям Холман Хънт и Едуард Бърн-Джоунс. Ние бяхме в емоционален шок. Толкова история и красота на едно място...
Прибрахме се в хотела и на вечеря обсъдихме плана за следващия ден. Започнахме с Музея по История. Там имаше запазени прецизни чертожни инструменти, които са използвани по времето, когато ние още сме пишели с пръчки в пясъка в килийните училища. Друга забележителност е сградата на Sheldon Theatre построена между 1664 и 1668.
Днес служи за концерти и театрални представления. Близо до нея се намира Bridge of Sighs, който наподобява венецианския мост Риалто. Оглеждахме за река докато не разбрахме, че мостът свързва двете сгради на Helford Collegue.
На търговската улица видяхме най- старата запазена църква - Saxon Towel. Смята се, че е построена в периода 1000-1050 година. На пресечка разстояние намерихме историческия покрит пазар Oxford Covered Market, който съществува от 1770 година и прилича на Капълъ Чарши, но е по - малък.
В автентичния пъб Eagle and Child на чашка се събирали „колегите“ Карл и Уорън Луис, Дж. Толкин, Чарлс Уилям и Хюго Дайсън. Те се наричали Инклингите. Обстановката е автентична, масите малки, а виното и английското пиво ел артистични.
Последната сграда от нашата обиколка беше Bodleian Libraries. Основана през 1602 от учения и дипломат Томас Бодли. Днес е втората по големина библиотека. За това посещение си платихме гид за един час. Можеше и за половин, защото с другите групи се засичахме и посетихме едни и същи места. Разбрахме, че сме сгрешили като винаги, освен когато се женихме. Но това е друга тема.
Нашият гид разтягаше много локуми, забравяше имена и години и непрекъснато си поправяше очилата. Историята обаче е интересна. Библиотеката е направена с дарения и таванът в основната зала, в която са се снимали някои сериии на Хари Потър е с множество отливки от гербовете на дарителите. Има над 11 милиона книги и документи, но те не се изнасят от библиотеката.
Дори на крал Чарлз Първи през 1645 е му отказано да заеме книга, защото има две прости правила: Книгите не се изнасят и не се внася нищо свързано с огън. Чете се само в светлата част на деня от 10 до 15 ако не е облачно и мрачно. И до днес всеки ползващ библиотеката трябва да се закълне „да не внася и да не опитва да разпалва никакъв огън, или пламък”. Електричество се прекарва през 1939 години при строги мерки за безопасност.
Последната в списъка ни забележителност е Мемориалът на мъчениците от 1843 година. По време на Реформацията в Оксфорд се провежда процесът срещу трима английски епископи и археепископа на Кентърбъри Томас Кранмър. Кралица Мария Първа Тюдор изпраща и тримата на кладата.
Това беше от нас с Дони... до следващата дестинация.
Нели Арнаудова ни запознава с различни и интересни хора в рубриката "Бургазлии зад граница", но и не само. Тя е от Бургас. Щастливо омъжена е и живее със семейството си в Бристол, Англия. Пише стихове, разкази и други забавни и не толкова неща в няколко сайта.
