Наслада за очите
си доставихме вчера в слънчевия следобед с посещението на Bibury- според викторианския поет, дизайнер, артист Уилям Морис най- красивото село в Англия. Стотици любители на историята и природата обикаляхме с карти в ръце и се любувахме на старите къщи с покриви от дялан камък, мелницата и развъдникa за пъстърва, сгушени в зеленината, огромния хотел, чиито шезлонги бяха поставени на брега на бистра река, за да могат гостите да се наслаждават на гледката под ромона на водата.
Когато прочетохме табелата, че селото е записано в документите през 1086 година се замислихме за изоставените българските села, за разпадащите се, ограбени къщи, за пустеещите дворове и самотните хора, които чакат на прага и паметта ни, която умира заедно с тях.
Всяко село може да стане Bibury и вместо да обикаляме английските села, да си плащаме и разглеждаме родните…
Увлечени в разговор за това стигаме до църквата. В двора има запазени надгробни плочи, две от които датират от далечната от 1725 година.
Вътрешните ѝ стени са украсени с красиви фрески. Има орган, амвон и златна статуя на орел.
Благодетелите, дарителите, хората със заслуги в обществото, са погребвани в самата обител. Има семейна гробница от 1747 година.
Ако направиш дарение от 5 паунда, можеш да си вземеш старинни предмети, посуда и книги. Даренията отиват за училището, което има общ вход и двор с църквата.
Децата често играят между гробовете. Разбирането за живота на англичаните ме занимава отдавна и отдавна искам да пиша за това.
Те са толкова духовно извисени, че възприемат смъртта като нещо толкова естествено, колкото е и животът. Затова и му се наслаждават до края.
Самите гробищни паркове се намират в центъра на градовете и селата. Спомних си годината, в която минавах покрай такъв парк, отивайки на работа.
Виждах много хора, които носеха цветя, или седяха до някой паметник. Не видях някой да плаче.
Просто вършеха нещата, за които са дошли, докато останалите тичаха, или разхождаха кучетата си. Разходих се и аз. Помъдрявам или оглупявам, но не изпитах тъга, а само спокойствие.
Научих се да не се поддавам на емоциите, да мисля вместо да говоря, да се наслаждавам на тишината.
Мисля че просто остарявам, затова ми е толкова важно да дишам красота. Казах и доволно се качих в колата.
Нели Арнаудова ни запознава с различни и интересни хора в рубриката "Бургазлии зад граница", но и не само. Тя ни разказва за различни места във Великобритания, често ни среща и с любими български актьори от популярни сериали. Нели е от Бургас. Щастливо омъжена е и живее със семейството си в Бристол, Англия.
