Васил Иванов Константинов (15 април 1929, Бургас – 14 март 2016, Торонто)
Д-р Георги Чалдъков
През 1960 г., когато започнах да уча медицина в София, в нито една аудитория не можеше да чуем нещо за психоанализата на Зигмунд Фройд. Но не и в „аудиторията“ на улица „Шишман” 34, близо до кръстосването й с „Граф Игнатиев”, в мансардата на малкия брат на майка ми – вуйчо Васко, известен и като „Пърлето“ сред бургазлиите. Катериш се по извитата дървена стълба на къщата в стил софийски сецесион и влизаш в колоритния интериор на мансардата, изпълнен с картини на приятеля му Генко Генков и с много книги – между тях стари издания на Ницше, Кант, Шопенхауер, Достоевски. И „Въведение в психоанализата” – лекциите на Фройд, изнасяни във Виена „през двата зимни семестъра на 1915–1916 и 1916–1917 година пред смесена аудитория от лекари и лаици, мъже и жени”.
След две години в София, бургазлиите и други студенти от Източна България бяхме евакуирани в новооткрития Медицински институт във Варна. Преди да тръгна от София, вуйчо ме запита какво искам да си взема от мансардата и аз избрах едни яркочервени и сини дървета на Генко Генков и лекциите на Зигмунд Фройд. С тях през есента на 1962 г. пристигнах във Варна – и там в нито една аудитория не чухме нещо за Фройд.
Вуйчо ми Васко след края на комунистическия режим в България емигрира със семейството на дъщеря си – Ваня, съпруга й Фери и малкия Васко – първо в Италия за три години и след това в Канада, където стана треньор по гимнастика и препрочиташе Фройд, Ницше, Кант, Шопенхауер и Достоевски.
Преди това, през 1952 г., спечели два сребърни медала на световните младежки спортни игри в Берлин и в годините 1950–1960 беше шампион на България по гимнастика и вдигане на тежести. Тогава с националния отбор посети много западноевропейски градове и аз с нетърпение го очаквах да се върне в Бургас и да ми донесе поредните подаръци.
Днес, 15 април 2022 г., щеше да бъдеш на 93 години, вуйчо Васко.
