Великден е - големият християнски празник свързан с възкресението на вярата. Новото начало, което идва със завръщащите се птичите ята. Празник, който ще събере семействата, някои около една трапеза, други около екрана на компютъра.

Преслава е на 3 и ще посрещне своя първи английски Великден. В Кралството семейството й пристига преди година. Няколко дни Преслава усърдно изработва своята първа „easter bonnet”.

Изложбата на собственоръчно украсени великденски шапки е част от събитията, с които малчуганите, в нейната нова детска градина, отбелязват Възкресението.

Децата в забавачницата по традиция си разменят малки подаръци.  Джордж е изненадал българското си приятелче с шоколад и пожелания за празника. Преслава ще подари картичка, на която е апликирала, любимия на децата там, великденски заек. През празничните дни същият този заек ще скрие в дома й множество шоколадови яйца в пъстри станиолени опаковки. Козунак тази година няма да има, в Англия ще хапнат кейкове. Като порасне още малко и започне да се справя добре с английския език, Преслава ще разкаже на новите си приятели за Великден в нейната Родина, за първото червено яйце, с което първо баба е благославяла челцето на мама, а сега мама нейното. И ще ги сбори с пъстри яйца.

За боядисването на яйца в Германия ни разказа Виктория. Тя е на 12 години. С родителите си заминават когато завършва 3-ти клас в любимото й училище „Климент Охридски“. Вики успява да се справи успешно с всички предизвикателства в немската образователна система и да е винаги сред най-добрите и най-знаещите. В училището й празничната тема присъсътва в уроците по немски език. Приятелите й там не се борят с яйца. Традицията, подобно на тази в Англия, е свързано със скриването и намирането на шарения великденски символ. По думите на събеседничката ни, в Германия няма козунак, там на трапезат слагат „нещо като хляб със стафиди“.

Питаме Виктория ще демонстрира ли нашите традиции за борене с боядисани яйца. С гордост заявява, че ще го направи. В класа й учи още едно момиче от България и двете заедно ще спазят ритуала за здраве. Вики ни споделя, че обича да рисува българското знаме- навсякъде. Понякога го прави и в час. Показва ни последното си творение-  несесерът й за училищни пособия, на него е изписала името си с мотиви в бяло, зелено и червено.

Независимо къде по света ви заварва Великден, пожелаваме светли и изпълнени с домашен уют празнични дни.