Днес, 2 април 2023 година, във Великобритания се гласува в 118 секции. 3300 заявленията са били подадени предварително , което нарежда активните българи на Острова на второ място след сънародниците ни в Турция. Очакваше се, че на тези поредни избори ще  гласуват повече хора с позиция и нетърпимост,  отколкото миналата година.

Това за съжаление не се отнасяше за град Глостър, в който и този път  упражнихме вота си. Мястото за гласуване беше променено от стогодишния пъб в модерен хотел от известна верига. Ентусиастите,  които ни посрещнаха  обаче си бяха същите. 

Росен – заместник-председател на комисията обясни, че сме попаднали в първата вълна. Че хората ще бъдат активни до към 14 часа и след това след 16 часа,  когато тук магазините затварят. Че може би повече ще гласуват в България, защото времето съвпада с ваканцията на децата и те вече са отпътували за родината.

В Глостър като по-малък град се гласуваше ръчно. И около 11,30 часа гласувалите бяха около 100.  В Бристол, четвъртият по големина център се гласуваше  ръчно и по модерния начин - машинно.

Според Димитър Димитров, собственикът  на Българския магазин,  в близката секция до 13 часа са гласували 245 души. Отличен  резултат… И какво от това?

Някои млади хора бяха решили, че  ще гласуват без да подкрепят партия, или коалиция. И с право. В България, лично мое мнение, нищо не се е променило от изборите  описани в „Бай Ганьо“ на Алеко Константинов.

Не вярваме на управниците, защото те са си същите маскари  от социализма и времето на прехода, но и ние сме си същите - хора с мечти, които раздават доверия.  Ще завърша с  думите  на Щастливеца  не  да  се упрекваме, а да се замислим:

„Народа, в когото ти вярваш, е роб, казвам ти, роб; робуването е за него блаженство, тиранията благодеяние, роболепието геройство, презрителното хъркане отгоре - музика!

И пак този народ е клет и нещастен, трижд нещастен! Бит от съдбата, осъден да страда и да тегли за други, мъчен от неприятели, а още повече от приятели и спасители, той нямаше нито една твърда точка, на която да спре погледа си, една дръжка, на която да се ослони, той е изгубил вярата в себе си и в съдбата си и е станал тъй "практичен" и трезвен, трезвен до безчувственост.

Без помощ, без съвет, съкрушен и разкъсан външно и вътрешно, ето го на, една печална, от бури разсипана останка от стари времена...

Има ли кой да го съживи, да го повлече подире си? - Идеали? - Суета, вятър!..."