Година 2020. Тази, която ни накара да излезем от уюта на своите ежедневия. Напомни ни, че сме тленни и нищо не зависи от нас. И се посмя на плановете ни. На моята ваканция също. Тя започна с дъжд и пропуснати полети. Седяхме с Дони и кучето затворени вкъщи и омърлушени следяхме новините. В петък следобед излезе списък със страните, в които можеше да се почива. В събота сутринта пътувахме за летище Лутън. Хърватия ни посрещна със слънце. Термометрите в началото на юни, в десет сутринта показваха 31 градуса. Вървяхме от летището до хотела в градчето Трогир четиридесет минути. Посрещнаха ни любезни домакини, а сградата беше нова и луксозна.
Имахме девет дни и нито минута за губене. Докато разопаковам багажа, Дони се беше запознал със собственика на хотела, получил достъп до ледогенератора и разучил за забележителностите, които трябва да посетим.
За всичко това ми разказа на басейна, а вечерта се разходихме край морето. Трудно се върви по камъни, в Хърватска почти няма пясъчни плажове. За да влезеш във водата, която е чиста, синя и топла, са необходими специални обувки, защото и там има камъни, но има и морски таралежи. Ако се убодете на техните иглички ще ви е необходима операция. Обувките са нещо като силиконови маратонки. Можете да си ги купите на място. Освен камъни, на брега намерихме миди- големи колкото човешка ръка до лакът.
В Трогир няма да останете гладни. Хотел Трогирски двори, който бяхме избрали е по-известен със своя ресторант и ястия, приготвени на пещ. Сервитьорките бяха и администратори, а рецепцията на хотела беше барът. В пекарната отсреща ще намерите баници, пици и домашен хляб. Лидъл и Кауфланд са на тридесет минути пеша, а за да посетите град Сплит ще ползвате автобус, чиято спирка е на 5 минути. Той е вторият по големина град на брега на Адриатически море. Разгледахме двореца на Диоклециан – включен в списъка на световното културно наследство на Юнеско, най-запазеният дворец от времето на Римската империя. Учудването ни беше голямо, защото в двореца имаше много апартаменти (в тях живеят около 3000 души) 
магазини, кафенета, барове, средновековни църкви и римски руини. Южната му част достига до пристанището посредством Рива алея, която е осеяна с палми. Пет часа ни бяха необходими да обиколим двореца, пристанището и да се возим с влак до Top and the hill, за да се любуваме на града отвисоко. Бяхме сами във влакчето. Пресякохме целия център, като се разминавахме с коли и автобуси. Възможно е да попаднете като нас в задръстване, което ни отне още час на връщане, но нямаше изнервени хора и шофьори.
И в Трогир също има какво да се види. Старият град, който отново е на половин час пешеходно разстояние също е включен в списъка на световното наследство на Юнеско. Той е основан през 3 век пр.н. е. от гръцки колонисти, а през 1123 година е напълно разрушен от сарацините. Възстановен е, но през 1420 година попада под контрола на Венецианската република. След като тя пада, градът става част от Австрия. През първата и втората световни войни е окупиран от Италия, а в границите на Югославия остава до нейното разпадане. Сега Трогир е част от Независима Хърватия. Той е най-запазеният римски готически град в Централна Европа. И тук отново наред с църквите (около десет на брой) и сградите: Трогирската катедрала, Херцогския дворец от 13 век, градската порта от 17век, стените и Крепоста Камерленго, Дворците на Чипико, Градската лоджия от 15 век удобно съжителстват с магазини, къщи и ресторанти. Пред тях на брега ни чакаха млади хора, които възпитано ни канеха да опитаме от храната, която предлагат. В един ресторант с хладилна количка отпред, в която има различна риба, си избрах рибата зъб, най-вкусната според групата ,,Пътешественици по света”. Разходихме се из пазара, който прилича на пазар Краснодар в Бургас. Там се продава всичко и лавандула- емблемата на страната.
Времето прекарано в Хърватия беше великолепно. Не само защото усетихме атмосферата на Ренесанса, но защото се любувахме на лунните пейзажи, блясъка на морето, гостоприемството на хората и разбира се хубавото време, което толкова ни липсва.
С удоволствие изпълних молбата на колегите от Gramofona.com да разкажа за нашето хърватско лято. Надявам се да съм била изчерпателна и да съм ви накарала да харесате това място, като нас!
