Какъв е Бургас днес в очите на бургазлиите зад граница, защо заминават и какво би ги върнало в родния град, какво разказват за Бургас? В „Бургазлии зад граница“ ви срещаме с едно морско момиче, което извървява пътя от най-големия бургаски квартал „Меден рудник“ до гр. Хернинг, Дания, в търсене на по-добро образование и възможности за професионална реализация. Днес, тя е мениджър „Стратегически проекти“ в Siemens Wind Power A/S. Името й е Диляна Тодорова, на 29 години. Завършва гимназията за романски езици в Бургас, след което следва в Икономическия университет във Варна. За магистратурата си „Мениджмънт на Иновациите“ избира Дания и остава там. Тя е усмихната и позитивна, от хората, които започваш да харесваш веднага, ей така- по интуиция. Докато отговаря на въпросите ме обземат различни чувства- малко тъга, че и тя е заминала; гордост, че е бургазлийка; възхищение от решителността и смелостта на това иначе крехко и фино момиче.

- Живееш във Дания вече 7 години? Какви са предизвикателствата пред един млад човек от България избрал да учи и работи зад граница?

Може би най-голямото предизвикателство е да приемеш и свикнеш с този толкова различен свят и среда, от тези, на които сме свикнали в България. Това, което на мен много ми помогна в началото, когато се сблъсквах с различното, било то различния академичен процес или процес на работа в глобална фирма, е убеждението, че трябва да остана отворена и положително настроена към това, което виждах и преживявах. То често беше странно, различно, датско. Но няма как да си щастлив, колкото и успешен да си, ако не приемеш средата, в която живееш с всичките й странности и не се опиташ да се адаптираш в нея. Та предизвикателството е не само да дойдеш и да успееш да завършиш обучение и да преуспееш професионално. Може би най-трудното е този, в очите на мнозина успешен в Дания живот, да ти бъде достатъчен и да не жадуваш да се върнеш в България.

- Защо замина? Липсваше ли ти нещо в България и в Бургас?

Заминах, след като изкарах Еразъм за 1 семестър в Унгария, докато карах Бакалавър, специалност Международни икономически отношения в Икономическия университет във Варна. В Унгария осъзнах, че искам повече. Исках различно обучение от това, което получавах, исках да уча на английски,  исках да живея и опознавам нови места и култура.

- А какво ти липсва там?

Това, което най-много ми липсва и 7 години по-късно ме дърпа най-силно в Бургас са родителите ми. Липсват ми също социалната среда, топлотата на хората, смехът нависоко, слънцето, морето или по-точно море с температура на водата над 16 градуса (смее се). Любимият ми виц за Дания е: ’’Кога имахте лято тази година в Дания? – О, мисля, че се падаше една сряда...’’  Неслучайно работя за фирма, която произвежда вятърни турбини.

- Опиши ни Бургас с една дума?

Нека са три – Sea, Sand and Sun! И разбира се ВЪЙ! 7 години по-късно все още си въйкам с гордост, дори гаджето ми датчанин се научи.

 - През последните години градът се променя с бързи темпове в посока модернизация. Има ли нещо от стария Бургас, което ти липсва и какво би искала още да се случи?

Бургас се променя и то в положителна насока, за което искам да кажа едно голямо Браво на кмета и екипа, който му помага да развива града! Всеки път, когато се прибирам , ми прави впечатление, че нещо ново се случва, изгражда или модернизира. Какво допълнително бих искала да се случи... може би повече усилия да се подобри най-големият комплекс на града – Меден Рудник. Ако погледнете какъв е броят на децата, живеещи в момента там, в сравнение с тези в центъра, има много потенциал за развитие на условията в комплекса. Развитие не само в едностранни проекти като изграждането на детска площадка, но изграждането на такава, която е лесно достъпна от различните части на комплекса, оправянето на междублоковите пространства, което да позволява на майките с колички да достигат тези детски площадки. Това са обикновени базови подобрения, които биха имали в пъти по-голям ефект от една детска площадка сама по себе си. 

- Колко често се връщаш у дома?

Минимум два пъти годишно. Колкото и да ми се иска да пътувам и другаде, България и морето си ме влекат, поради което и съм си вкъщи поне 4-5 седмици годишно.

- В Бургас срещите се случват на Часовника? Къде се срещат хората от Хернинг ? Има ли такова място?

Нямаме си датска версия на Часовника, за съжаление.

 - Продължи фразата: Бих се върнала да живея в Бургас, ако...

Ако има повече международни компании с филиали в Бургас. Ако средата става все по-благоприятна за отглеждане на деца и за развитие на бизнес, включително и от чужденци, у нас. Ако продължавам да виждам, че градът цъфти, както го прави от няколко години насам.

- Търсим песента и стихотворението, които най- често връщат спомена за родния град на бургазлиите зад граница. Кои са твоите?

 Ах, морето.

- Цаца или сафрид?

Цаца! Дори и датското ми гадже предпочита цаца, която все по-трудно се намира по бургаските капани.

- Какво най-често разказваш на приятелите си там за родния град?

Че е едно слънчево, топло място с хубави гостоприемни хора, вкусна храна и хубаво вино. Че няма нищо общо със Слънчев бряг където много датчани са били. Че е един от най-развитите градове в България. Че има Морска градина, това винаги ги някак си ги впечатлява. Че лятото е всъщност сезон при нас, а не мечта.

- Твоето послание към Бургас и бургазлии...

Оценявайте и се радвайте на това, което имате.