Един бургазлия в Ню Йорк: Илиян Иванов – психиатър и маестро

Д-р  Георги Чалдъков

На „Морска” улица бургаска –

и капитанска, и рибарска – изгря луната на квартала.

Христо Фотев

Илиян Стоянов Иванов е роден на 18 юли 1963 г. в Бургас. Израства в родната си къща на улица „Морска” 38 с „игрите на рисуване” на дядо си. Завършва английската гимназия, като ученик учи живопис при маестро Георги Янакиев. След това дойде във Варна и завърши summa cum laude медицина – по същото време направи няколко изложби и рок концерти. Балансирано съчетаваше ученето, изкуството и бохемския живот – иначе как да стане един от любимите ми студенти. И Brain-and-Heart Friend (BHF).

Д-р Илиян Иванов ще представи нови произведения на две предстоящи изложби в Бургас – първо в галерията на филиала на Художествената академия в пристанището (откриването на изложбата, наречена „Дневник“, е на 23 Юни, 2022 г.) и също в галерия „Неси“ на 30 Юни. През 2022 г. Илиян и съпругата му д-р Дана Проданова бяха отличени с призванието Почетни граждани на Бургас за участието им като копродуценти на късометражния филм „Дълбоко усещане“, който беше номиниран за Оскар.

През 1994 г. с полета на свободния си дух Илиян пристига в New York и през следващите две години живее в American Heartland – Nashville, Tennessee и Anderson, Indiana. През 1996 г. отива при „Голямата ябълка“ да вкуси плода на космополитния Ню Йорк. Тук започва голямото учене на психиатрията. Оттогава д-р Илиян Иванов живее със семейството си на остров Манхатън – работи в един от най-престижните медицински факултети в света – Mount Sinai School of Medicine, в Катедрата по детска психиатрия. Той е професор по психиатрия и президент на Дружеството по детска психиатрия в Ню Йорк.

 Маестрото направи първата си самостоятелна изложба в САЩ през 1996 г. – нарече я „Приливи и отливи на времето” (Tides of Time). Съчетание на фигури и абстракции, те, както и следващите изложби, изразяват възприемането и адаптацията му в „новия свят”. Неговото „вдъхновение често се заражда от научни и философски концепции, от артистичната интерпретация на теории, базирани на строги логични методи”.

Лекува деца с психични болести и провокира артистичните галерии на мегаполиса. Преди Христо Явашев да инсталира „Портите” си на Central Park в Ню Йорк, Маестрото показа своите „Въртящи врати” – част от проекта му „The Times Square Plan for Peace Project”. През 2003 г. той е включен в изложбата на съвременните български художници в Ню Йорк. Следват International Art Festival в DUMBO (Down Under the Manhattan Bridge Overpass – под мостовете на Манхатън).

И в Albright-Knox Gallery в Бъфало, Broadway Gallery в Ню Йорк, Art Salon в Торонто, Alfa Art Gallery в Ню Брънзуик, Ню Джърси. Всичко е базирано на интерактивното рисуване, инсталиране и happening – прегръдки на рисунки, театър и музика. От които зрителите могат „да свързват отделните парчета” в една собствена творба – креативна провокация да мислиш и чувстваш с картините на Маестрото – от тази интерактомика се получават нови образи и идеи.

И музика – So What на Майлс Дейвис и други cool jazz и jazz fusion композиции, изпълнявани от трима психиатри, един невролог и един „пациент” на пианото с тяхната група „Shrinks” (на сленг „психиатри”, защото човек отива на психиатър, когато го „стегне” главата).  „Пациентът” е брат на известния джазмен Кийт Джарет, който е свирил с Майлс Дейвис – един от най-големите джазмени на XX век.

 В едно интервю Илиян Иванов напомни мисълта на абстракциониста Василий Кандински: „Изкуството е път, по който човек трябва да върви творчески”. И посочи, че „смисълът на артистичната експресия за мен винаги е бил един алтернативен начин да споделя мислите и чувствата си.

И метафорично да преосмислям хипотези, които предлагат идеи, прилагани във всекидневния живот. Така се старая да опиша емоционалната основа на човешките реакции в процеса на взаимодействието между съзнанието и материалния свят. Това взаимодействие води до магията на опита – един уникален епифеномен, който обхваща това, което наричаме here and now – опит, който аз се старая да очертая и уважа в моята работа”.

Потвърди го и „Повратната точка” (Turning the corner) – самостоятелната му изложба в 532 Gallery Thomas Jaeckel, 532 W 25 ST, Chelsea, New York. Ето заглавията на два триптиха, представени там: „Apocalyptic Unicorn” и „After the Last Race”, показан тук.

Ако Доктора загатва за дихотомията „съзнание-и-тяло” (mind-and-body), като е отделил торса от главата на коня, защо Маестрото е „отрязал и тялото” на две части – и то точно в „повратната точка”? Аз го наричам трипартидния кон на Илиян Иванов – концептуален конкурент може да му е алхимичният кон на Константин Павлов:

Този труден кон

не издава стон.

                                  Ще го бия час, ще го бия два, но ще чуя аз

нужните слова.

Персифедрон!

Персифедрон!

Няма обаче дихотомия при феномена Психиатър и Маестро – той е една интерактивна и симбиотична креативност. Потвърди го и в една от неговите  статии, публикувана в American Journal of Psychiatry (2010;167: 397–408. DOI: 10.1176/ appi.ajp.2009.09030398). Там, той и колегите му „рисуват” мозъка с магнитен резонанс и получават neuroimaging при свръхактивни деца с нарушения в концентрацията на мисленето (attention deficit hyperactivity disorder, ADHD).

Точно тук искам, можеше и по-рано, да перифразирам „This is art if I say so” на Робърт Раушенберг – един от най-големите в изобразителното изкуство на XX век. Ето какво се получи: „Това е изкуство и наука, щом аз казвам това” – отнася се за Илиян Иванов. Именно затова очаквам някой ден да има Ivanov Overseas Culture Interchange (презокеански културен обмен на Иванов), подобно на Rauschenberg Overseas Culture Interchange... Why not! – нали Психиатъра и Маестрото вървят творчески по пътя си от Бургас до Ню Йорк.