Наташа Гочева е фотограф от Бургас, но последните 8 години живее в Манчестър, Англия. Обича да пътешества, да посещава непознати места, да среща интересни хора и да се запознава с техните нрави и култура. Когато пътува се чувства истински жива и щастлива. „Пътешествията крепят моя Дух!“, казва тя.

Не са малко българите, извървели Пътят към Сантяго, наречен Ел Камино и тя е една от тях. Разказ за пътуването на Наташа Гочева пред Gramofona.com:

Камино е древен поклоннически път, който се върви пеша, но може да се измине и с велосипед или на кон. „Аз бих го нарекла Път на Духа…На онзи буден, непреклонен, любознателен и вечно търсещ Дух…“, казва Наташа.

Ел Камино съществува повече от хиляда години  и се намира в северна Испания. 
Започва от  едно малко селце в западна Франция - Сен Жан Пие дьо Пор, преминава през Пиринеите , продължава по цялата дължина на северна Испания и завършва в Сантяго де Компостела, където в  изящната Катедрала се намират мощите на Свети Яков, един от 12-те апостоли на Исус Христос и брат на Св. Йоан Богослов. Съществуват и други  поклоннически маршрути, като северния, португалския, английския и на всички крайната цел е Катедралата в Сантяго де Компостела.  Камино Франсес е най- популярен, защото именно той е бил пътят, по който преди около хиляда години  поклонници, наречени пилигрими от цяла Европа, а по-късно и от всички краища на света, са вървели в покаяние, търсели са опрощение и смирено са се покланяли пред Светите мощи на Св. Яков.  Дълъг е около 800 км и се вярва, че този Път е проекция на Млечния път и черпи енергия от Звездите.

За първи път чух за Камино преди много години, когато в един вестник попаднах на статия и прочетох разказа на една жена, която бе извървяла своето Камино .
Бях много впечатлена и усетих някакъв трепет, някакво пламъче дълбоко в сърцето си и си казах „Еха, това е невероятно…Искам  и аз да го направя…”  Изрязах статията от вестника и си я съхраних, но после забравих за тази зародила се моя мечта. Докато един ден, 20 години по-късно и 2 години преди да предприема това пътуване, вече в социалните мрежи отново Камино напомни за себе си под формата на снимки и разказ на друг човек, който бе извървял своето Камино. Пламъчето в мен припламна и започна да се разгаря, всеки ден с все по-голяма сила. Малко по малко започнах да се подготвям за осъществяването на тази моя далечна мечта. Започнах да си купувам необходимите неща – раница, щека, подходящи обувки, облекло. Този път мисълта за Камино не ме напускаше. Освен това, самият Път започна да ми дава знаци, от които вече бях убедена, че трябва да го направя. Четях разказите на различни хора, гледах вдъхновяващи видеа, разглеждах невероятно красиви снимки… Веднъж в един магазин, погледът ми попадна на бутилка вино с надпис „Camino’’. Никога преди това не бях срещала подобно, а и никога повече не го видях. На една метро спирка застанах до двама мъже, които разпалено разговаряха и чувам как единият разказва, че току-що се е завърнал от Камино. За Нова година мои приятели ми подариха филм, без да знаят, че аз се интересувам от темата „Камино”. Филмът беше „ Пътят” с Мартин Шийн. Казах си „Определено, това е знак за мен от Камино. Време е да си пожелая Buen Camino и да тръгна!

Подготовката за Ел Камино…
Аз нямах специална подготовка, освен няколко дълги разходки през уикендите сред природата и покрай каналите, опасващи двумилионния град. Чела бях как някои хора, преди да тръгнат на самия преход, са  тренирали ходене на дълги разстояния, изкачване на високи местности, както и разработване на обувките, с които ще бъдат на Пътя. За последното се убедих от личен опит, че е задължително обувките да не бъдат нови. Аз направих грешката да тръгна с добри туристически обувки, но ги бях обувала само 2-3 пъти, което никак не бе достатъчно, за да не получа огромни проблеми след това, които до известна степен затрудниха моя път.

Финансовите средства също не са маловажни, но не са и пречка да не осъществиш мечтата на живота си, ако не са ти достатъчно. Срещнах пилигрими, които бяха тръгнали с минимални средства, но по Пътя се хващаха на работа и се отдаваха в служене на другите пилигрими срещу безплатни нощувки и храна. За всеки човек разходите по и на самото Камино са индивидуални и различни.  Започват с подготовката на оборудването и багажа. Следва закупуването на двупосочни самолетни или автобусни билети до Испания, както и разходи за транспорта до точката, от която всеки е решил да стартира своето Камино. Що се отнася за екипировката и това, което е нужно да се носи в раницата, ще ви кажа, че тя трябва да съдържа най-необходимото, което би послужило през целия преход и същевременно  да не тежи повече от 10% от собственото ви тегло, защото раницата и ти ставате едно цяло и е единственият ви постоянен спътник през целия Път. Аз отново бях направила грешката да взема повече неща, багажът ми тежеше около 13-14 кг и се наложи да се освободя от част от него. Убедих се, че наистина човек може да живее с по-малко отколкото притежава и пак да бъде много щастлив. Когато се освободих от излишния товар, си спомних за една реплика във филм, който бях гледала наскоро – „ Животът трябва да може да се побере само в една раница, всичко друго ти тежи…” Усещайки лекотата на гърба си, аз се усмихнах на себе си и казах: „Истина е!’’

Следват разходите за нощувки и храна. Вариантите за пренощуване са няколко – в хотел, където цените са много високи, но в малките селища хотели липсват, хостел – това е по-ниска категория хотел, на по-ниска цена за нощувка, но за да бъдеш истински поклонник и да се усетиш като такъв е необходимо да се подслониш в специално изградените за целта приюти, наречени албергета. Тръгвайки по пътя на пилигримите, човек трябва да забрави за суетата, лукса, капризите, глезотиите и да се отдаде изцяло на Пътя, който сам те води и да се радва на онези невидими неща от живота, които обикновено не забелязваш, но благодарение на които душата ти наистина се чувства свободна и щастлива.

Има общински и частни албергета, където цените варират от 5 до 10 евро, а някъде и по-скъпо по 12-14 евро на вечер. Съществуват места, както и в някои манастири, плащането е „донативо” –  човек сам преценя колко да дари.

И накрая най-романтичният и вълнуващ начин да си отпочинеш, но не всеки може да го направи, а е и зависим от сезона, това е нощуването в спален чувал под открито небе. Напълно безплатно е и можеш до насита да се любуваш на милионите звезди над теб и да мечтаеш.

Защо точно този път?
Аз съм изкачвала пеша и върхове, както в България, така и тук в Англия. Навсякъде съм се чувствала прекрасно, защото обичам природата и общуването с нея. Но Камино сякаш ме призова. Не знам как се случи… просто го усетих… по някакъв необясним начин, който само душата ти усеща и знае!

Не знаех какво ме очаква там, нито дали ще мога да издържа до края, не знаех до къде се простират физическите ми възможности. Защото на изкачванията по планините съм била винаги в компанията на приятели, на които можеш да се опреш в нужда, а тук, на Камино е различно – в чужда държава, където никога преди не си бил, съвсем сам вървиш по път, който не познаваш и не знаеш къде ще те изведе, нито какво те очаква на следващия завой. Не знаеш къде ще замръкнеш, дали ще има достатъчно албергета в следващото селище и дали ще има места, за да те настанят, нито пък какви хора ще срещнеш и какъв човек ще те настигне… Но аз никога не съм мислила за тези неща. Просто грабнах раницата и се отправих в непозната посока, следвайки порива на сърцето си да сбъдна една далечна мечта.

Започнах своето Камино от испанския град Бургос.
Избрах него, може би защото името му беше сходно на моя любим град Бургас. Освен това не разполагах с нужното време, за да стартирам от първоначалната точка на Камино Франсес, а целта ми беше освен до Сантяго де Компостела, да стигна и до Финистере или както в древността хората са го мислили и наричали края на Земята. И днес това наименование важи за скалистия бряг на Атлантическия океан, където се намира белия фар на нос Финистере и нулевия километър от където започва Испания. В Бургос видях първата от величествените Катедрали и една от най-забележителните постройка на цяла Испания. Красотата и уникалната архитектура на този многовековен католически храм, посветен на Богородица ме порази. Строителството й е започнало през 1221 година и е продължило 300 години. По своята същност Катедралата Санта Мария е в готически стил и е включена в списъка със световното наследство на ЮНЕСКО. С внушителните си размери и великолепна архитектура, тя представлява един истински музей на изкуството, събрал в себе си уникални стенописи, цветни стъклописи и изящни картини. Именно тук получих своя пилигримски паспорт, в който щях да поставям печатите от селищата и местата, през които минавах и с които печати удостоверявах за изминатите километри.

Хората на Пътя са най-съществената част от този преход.
Аз бих ги сравнила с кръвоносните телца в една вена /Пътят/, които пренасят кислорода /мечтите си/ минавайки през всички органи /населените места/, за да стигнат и го доставят до сърцето /Сантяго де Компостела/. Те са тези, благодарение на които се чувстваш част от Цялото. Не се познавате, вървите на кратко или дълго разстояние един от друг, настигате се, разминавате се, но в очите на всеки един от тях съзираш онова пламъче, което е разпалило огъня, накарал и теб самият да приемеш предизвикателството на това дълго пътуване. На Пътя всички са равни, без значение на раса, народност, вероизповедание или култура. Тук всеки се е отдал в изпълнение на мечтата и намерението, с което е тръгнал. Условията за всички са еднакви. На Пътя не срещнах намръщени, гневливи, агресивни или скандални хора. Усмивката грееше на лицето на всеки един от тях. Вървяха сами, по двама, трима или на по-големи групи, леко приведени под тежестта върху гърба им и тази в душата им, вглъбени в собствените си мисли или тихо разговарящи помежду си, но когато погледите се срещнеха, усмивка разцъфваше и заветният поздрав „Buen Camino” стопляше сърцето. Без значение в какво физическо състояние беше, всеки един от тях щом разбереше, че спътникът му има някакъв проблем, тежките раници се сваляха, отваряха се и се вадеха мехлеми, гелове, превръзки, лекарства, а понякога и хляб и вода. Но по-лековито и ценно от всичко беше готовността да се помогне по какъвто и да е начин на ближния. Аз срещнах хора от различни държави и континенти. С някои се запознах, с други се разминахме като си пожелахме Добър път, с трети Пътят отново ни събираше след няколко дни в някое от албергетата по маршрута. Срещнах и не малко българи. И всеки един от тях остави различни спомени в мен.

Какво няма да забравя?
Нищо от този невероятен път не може да се забрави! Необятната шир, безкрайните поля, стройните, по войнишки изпънати и грижливо подредени лозя, гъстите гори, чистите и с красиви постройки градове, призрачно безлюдните малки села, църквите, богатите и пищни храмове, величествените, вековни и с неповторимо красива архитектура Катедрали... И най-вече местните жители, които се отклоняваха от пътя си или те изчакваха и с усмивка на лице ти пожелаваха „Buen Camino!“

Магия в Камино определено има!
И всеки пилигрим я усеща  по различен начин. Така както и причините, за да поеме по този път, за всеки са различни. Някои търсят в него предизвикателствата на туризма, други заради някаква благородна кауза, трети – с надежда да открият липсващата любов, а четвърти – да останат насаме със себе си, да се докоснат до вътрешното си „Аз” или да разберат до къде е прага на собствените им физически, психически и духовни сили.

За мен тази магия се състои в това, че веднъж стъпила на Пътя, изминала стотиците километри, усетила духа на Камино, той завладя ума и сърцето ми. Не спирам да мисля за него и всеки ден ме тегли с все по-голяма сила да се върна отново там.

Но този път мисля да тръгна от самото начало, от Франция и да извървя целият път. Ако е рекъл Бог!

Камино не може нищо да ти отнеме, а само да ти даде…!
Физическото тяло в някои моменти е чувствало болка, умора, тежест от товара на гърба, често въздухът не е достигал, краката са се преплитали и запъхтян аха да паднеш…, но душата ти ликува! Защото се чувства волна като птичка, свободна, щастлива! Далеко от шумотевицата на града, напрежението и ежедневните проблеми. Далеко от завист, злоба, лицемерие, егоизъм, еснафщина и куп други негативизми и битовизми, които я задушават и впримчват като в капан. Тук на Пътя Тя се преражда с всеки нов ден. С прекрасните пурпурни изгреви и срамежливите първи слънчеви  лъчи; с росните диамантни огърлици, нанизани на невидими паяжини и нежно прегърнали крехки стебла; с вълшебния аромат на дива мента, мащерка и лавандула; с магията на птичите песни; нежните прегръдки на вятъра и танца на буйни златни жита… А вечерите! Небето, пламнало в ярко червени отблясъци от пожара на залязващото слънце, плавно спуска своята нощна пелена и нежно покрива нажежената земя. Вятър, жита, гори и поля смирено притихват, за да се насладят на приспивните песни на невидими оркестри от безброй щурци… Иде ти да полетиш…

Бих препоръчала това невероятно пътуване на всеки!
Който има желание и най-вече е усетил повика на Камино със сърцето си, нека да го направи! Няма да съжалява.

Една от дъщерите ми вече проявява желание  да извърви своя Път. Нищо чудно следващото ми Камино да е съвместно с нея. Защо не? J

Всеки може да извърви Камино, но и Камино не е за всеки…
Важно е с каква мотивация тръгват. Трябва добре да си помислят дали могат да се подложат на това изпитание и да се впуснат в неизвестното. Да преценят силите и физическите си възможности, да помислят дали могат да се лишат от удобствата на светския живот и най-важно да са наясно какво търсят на Пътя. Защото Пътят понякога променя съдби… Защото завършвайки Пътя, за някои се оказва, че техният Път едва сега започва…

Каквото и да решите, радвайте се на живота, бъдете Човеци и ликувайте, когато сте изправени пред изпитания. Защото в изпитанията Човек се калява, а Душата му израства и се изкачва с едно стъпало по-нагоре и по-близо до онази сила, създала всичко видимо и невидимо в този свят! Силата, наречена Бог! Благословени да сте!