Читателите я сравняват със Сандра Браун, Нора Робъртс и дори Джорджо Моис. За мен книгата „На друго място в друго време” има всички достойнства да се превърне в световен бестселър. Той ме извади от обувките за дълго време.

Но и биографията на Цветелина, която всички наричат Лина е не по-малко интересна. Детството ѝ минава край морето. Често роднини от други градове им гостуват, така че летата ѝ не са скучни, а прекрасни и диви.

Образованието си завършва в родния град. Мечтае да стане психолог. Записва се, но същата 2006 година се премества в Канада, където вече живее баща ѝ.

Трудно приема промяната, защото любимият ѝ мъж е в България. Две години по-късно моли баща си да ѝ купи билет за лятото, сключва брак и пак се връща в Канада. Подава документ за спонсорство на съпруга си и отново пътува за Бургас, за да изчакат решинието на властите.

Вече бременна, в края на 2009 се установява в Канада и ражда първото си дете в началото на 2010. Съпругът ѝ пристига в края на същата година. Преминават през доста трудности, както всички млади семейства. През 2013 се ражда второто им дете, а през 2019 третото.

В предварителния ни разговор сподели,  че решението да заминеш са взели родителите ти. Имаше ли колебание от твоя страна?

Дано не ги обидя. Колебание е меко казано... аз имах голямо нежелание. Не харесвах държавата, нито езика, нито хората, не исках да стоя и секунда там. Имах чувство, че са ме изпратили на края на света за наказание.

Дълго време ми беше трудно да повярвам, че го правят за мое добро! Сега, години по-късно съм им благодарна. Такава е била съдбата ми, такъв е бил пътят ми и така е трябвало да го извървя.

Как започна да пишеш?

Не съм от хората, които правят това цял живот, изключвам есетата в училище, на които бях наистина много добра.

Като всяка съпруга, майка и домакиня прекарвах времето си у дома с децата. Развлечението ми беше телевизията, книгите и близкия до нас парк. Обичайното ежедневие за една майка ми беше недостатъчно. Имах нужда от нещо ново. Реших, че трябва да спортувам…,много бързо разбрах, че не е моето нещо.

Стирката, упражненията: бягане от кухнята до всекидневната в опит да сготвя и разнасянето на децата ни, ми стигаха. Върнах се към романите. Всичко, което четях започваше и свършваше по един и същ начин. Срещат се непознати, не се харесват в началото, после се заобичват и заживяват щастливо. Историите си бяха страхотни всяка по себе си, но ми доскуча.

През 2016 реших да напиша роман, който аз харесвам. Нещо различно от това, което съм чела. Отидох до магазина, купих си две тетрадки и много химикали. Започнах историята като разказ. С течението на времето обаче се раждаха нови герои, с нови преживявания и със своите съдби. Носех тетрадката си навсякъде, когато си лягах я държах под възглавница с химикал, за да записвам каквото ми хрумне.

Няма да ви лъжа не е лесно с две деца, по онова време. Започваш изречение, но не можеш да го завършиш, някой иска нещо, ставаш, оправяш децата, сядаш, но мисълта ти си е отишла. Налагаше се да се връщам понякога много страници назад, за да вляза в ритъм.

Трудно си беше, но успях. Изписах две големи и една малка тетрадка до половината. Имало е моменти с месеци не съм хващала химикала, муза нямах, време нямах, но не се отказах. През 2018 го завърших.

Майка ми прочете романа, хареса ѝ и каза, че би било чудесно ако го публикувам. Сметнах, че не е удачно. Та кой би чел глупостите на една скучаеща домакиня? Мина време докато приема идеята, но пък преди да го представя на някой трябваше да го напечатам.

Започнах да го преписвам на един счупен лаптоп, на който не му работеше Спейс-а и буквата „а“. Изнервих се, ядосах се и го до преписах на телефона.

И така вече преписан, чакаше своя звезден миг. Потърсих помощ в групите и една мила и готина жена ме свърза с друга мила и готина жена, която ме покани в литературен клуб към издателство „Многоточие“.  

Приеха ме и ми повярваха. Участвах с много разкази в техните книги- сборници.

Романът ти започва, като обикновена американска сага, а се превръща в заплетено криминале с убийство, самоубийство, отвличане. Защо реши да промениш повествованието?

Обичам да чета любовни романи, но обичам и криминални. Историята се развиваше сякаш съвсем сама и се потопих в нея, следвайки тази линия. Предположих, че и за читателите би било интересно да се вплетат любов и крими, както в романите на Нора Робъртс, например. Така няма да е просто една сладникава любовна история, а ще е малко по-вълнуващо.

Градът (Креектаун), в който се развива действието действителен ли е?

Не е! Не знам как се роди идеята за него, дори не си спомням. В началото в съзнанието ми бе Бургас. Името му сменях много пъти и неусетно остана Креектаун. Доста често читатели ме питат именно това, което за мене е комплимент, значи добре съм го описала, почти като истински. Една жена дори го потърсила в Гугъл, стана ми мило и в същото време забавно.

Учителката ми по литература, която ме запали по писането казваше, че от криминалните романи няма какво да научиш. Така ли е според теб?

Моите уважения към твоята учителка, Нели, но не смятам така. Всяка книга носи в себе си послание, всеки читател би могъл да се разпознае във всяка творба и да научи нещо не само за живота, но и за себе си. Не зная дали някой ще научи нещо точно от моята книга, въпреки че се надявам, но докато я напиша аз самата научих много.

Наложи се да прочета малко от учебниците по право, които продължавам да чета, защото пак ще са ми необходими в новия роман, който започнах.

Научих и някои интересни неща от героите си, като това, че неизречениете думи когато трябва, могат да преобърнат целият ти живот и то непоправимо.

Аз не мога да повярвам, че българка е написала толкова увлекателна книга с различни типажи, еротика, любов, раздели и женитби, динамика. Ще има ли продължение?

Не, продължение няма да има, защото историята си има своя край!

Върху какво работиш в момента?

Новият ми проект е с работно заглавие „Дарина“. Тази книга ше бъде различна с това, че част от нея ще бъде базирана на реални събития от живота ми, но и голяма част ще е художествена измислица. Оставям на читателите и тяхното въображение да преценят сами, без да издавам кое е истина и кое не е. И този път ще бъда вярна на себе си и на стила си, ще има много герои, емоции, случки... и още нещо!

Това е чудесно. Освен писането какво друго се случва при теб?

В момента работя на позиция Building manager със съпруга ми.

Building manager в Канада означава всъщност домоуправител. Това е платена позиция и обикновенно се върши от двойка мъж и жена. Грижим се за два блока и наемателите на общо 255 апартамента.

Какъв е животът в Канада?

Това за мен е най-трудният въпрос, който ми е задаван неведнъж. През различните етапи от живота ми съм отговаряла по различен начин. Сега, вече 15 години в чужбина, определям живота тук като подреден и спокоен.

Когато намериш своето място и изградиш своят малък свят, нещата изглеждат лесни и ти се получава. Емиграцията в Канада вече не е това, което е била или беше когато аз дойдох. Процедурите са ускорени, но животът на новодошлия не е никак лесен.

  Живееш в мегаполис. Как ти се струва България, когато се връщате?

Ние не се връщаме. Билетите са около $1000 на човек. 5-членно семейство сме, по-  рентабилно ни излиза когато бабите ни посещават и прекарваме летата заедно. Последно съм се прибирала през 2015 година и тогава ми се стори много променено всичко и много ми хареса.

Беше свежо, беше чисто. Хората там не забелязват промените, което е тъжно, но знам защо не ги забелязват. Градовете ни стават красиви, по-красиви от европейски, но стандартът на живот е далече от Европа.

За финал ще ти задам най-важния въпрос. Тъгуваш ли за Бургас?

Разбира се, че тъгувам за Буграс. Обичам морето. Често сънувам, че съм край брега, точно на любимия бургаски плаж, или се разхождам по моста.

Липсват ми и близките в България. Сигурна съм, че всеки емигрант има нещо, което е оставил, за което тъгува, без значение колко години са минали. Бургас за мен е уникален град и бургазлии са наи-усмихнатите, най- топлите, най-отворените, най-приветливите и добронамерени хора. Обичам Бургас, морето и неговите хора!

И ние те обичаме Лина. Гордеем се с теб, защото си смело момиче, грижовна майка и талантлива писателка. Морето също те обича.  Чака те на Моста да се поразходиш.

Нели Арнаудова ни запознава с различни и интересни хора в рубриката "Бургазлии зад граница", но и не само. Тя ни разказва за различни места във Великобритания, често ни среща и с любими български актьори от популярни сериали. Нели е от Бургас. Щастливо омъжена е и живее със семейството си в Бристол, Англия.