Химнът на града, с който толкова се гордеем. Текст Иван Ванев и музика Иван Коларов. Една от близначките на Иван и Таня Коларови живее в Англия. Биографията ѝ е толкова артистична, динамична и вълнуваща, че мога да напиша роман. Дори съм измислила заглавието, но да не изпреварваме събитията. Ето я и нея:

Казвам се Веселина Коларова, родена съм в Бургас през 1972 г. Дъщеря съм на Иван Коларов, композитор на химна на Бургас “Бургаски вечери” и на Таня Коларова, от която съм наследила повечето си умения и таланти. Родът на баща ми идва от Батак. Като начало на големия ни род е записан дядо Продю през 1793г.

От страна на баба ми, чието име нося, предците ни са бежанци от Струга, Македония. Родът на майка ми е от Факия, оттам съм наследила силно изявеното чувство за чест, достойнство, правда и закрила на Българското.

В училището на Хари - малкия ми син представянето на България пожъна огромен успех! Никой не знаеше нищо, но след като показах, разказах и хапнаха, бяха във възторг - директорката, учители, родители, деца.

Подготвих се старателно.

Принтирах всичко важно и интересно за България, от 681г до днешни дни, в какво сме първи, хора, постижения, спортисти, разказах за най-старото златно съкровище в света. Когато говорих за традициите ни - показах сурвачка, мартеници, обяснявах за Бъдни вечер - опитаха боб яхния, печени чушки, баница, кекс и други дребни нещица.

Казах им за именните дни в България - Йордановден - за хорото в ледени води. За климата, разкошните плажове лятото и величествените снежни планини през зимата. Показах им Григор Димитров и така се случи, че само след 3-4 дни той спечели купата в Лондон. Спираха ме родители и учители да ми кажат, че вече чудесно знаят кой е Григор! Бяха много впечатлени от гласа на Валя Балканска, пуснах "Излел е Дельо хайдутин" и обясних, че песента лети в Космоса.

Зодия близнаци съм и имам незаменима сестра близначка Мирослава. Гордея се с нея и с  безстрашната ѝ  борба за запазване на дърветата в Бургас, защото това е много тежка зaдача.

Тази кауза ми се струва интересна и моля  Веселина да научим повече за сестра ѝ

Сестра ми има издадени 4 стихосбирки, (наследила е таланта от татко, той също пишеше стихове) в които има и нейни графики и фотографии. Има много участия във фотоизложби, включително и в Българския културен институт в Париж, в обща изложба Учител - ученици с  нашия преподавател по графика Валентин Ганев и трима съученици от художествената гимназия:  Тодор Жеков, Симеон Шивачев и Стойко Даскалов.

В момента продължава да рисува и изработва гривни и бижута от полускъпоценни камъни. Колекционира лъжички и аз съм се заела със задачата колекцията да расте. Даже миналата година на Мавриций ангажирах и приятели да търсят, недопустимо беше да се върна без лъжичка оттам.

Другата много ценна дейност на сестра ми е неуморната ѝ борба срещу поголовната сеч на здравите бургаски дървета. Това е болна тема и е страшно трудно, когато насреща си имаш хора, които не разбират, че за да живеят им трябва кислород, а скоро такъв няма да има. Няма специалисти в Общината, само безумните отрови на Лукойл и Кроношпан. Дано има надежда за красивите ни Бургаски вечери...

Веселина продължава разказа за артистичния си заряд и безбройните таланти, в които той се проявява

Завършила съм художествена паралелка в ЕСПУ „Кирил и Методий“ - Бургас, с преподаватели бургаските  художници Жоро Динев, Валентин Ганев, Радо Дамасков, Емил Марков и много скъпия на сърцето ми Мишо Николов, който вече не е сред нас.   

Може би за самата мен силата на духа, волята да не се отказвам и стремежът да бъда в хармония със света и себе си, започна от залата по Киокушин 1988 г. Треньорът ми Николай Рачев (СК Самурай-  Бургас) знаеше как да ни научи на всичко това и не случайно този бургаски клуб до ден днешен е дал десетки световни и европейски шампиони! Безкрайно съм му благодарна за приятелството през всичките тези години.

Спортните ми приятелства са едни от най-силните, Петя Теодосиева (световна шампионка по художествена гимнастика с ансамбъла на България) за мен е незаменима. Всички са чисти души, отдадени във всичко, което правят. 

В девети клас започнах да се влюбвам във фотографията и прекарвах безброй часове във фотолабораторията на училището ни, кръжока водеше Никола Петров, преподавател по физика тогава.

По същото време вече бях запленена и от невероятните творения на майка ми, исках да мога да шия като нея, да работя с кожа като нея, да правя всичко като нея! Така започнах да шия сама дрехите си. Веднага след завършването ми през 1990 г, взех и диплома за дамски шивач. Огромна част от живота ми беше изпълнена със сътворяването на разкошни бални, булченски и всякакви рокли и аксесоари.

А роклите за спортни танци ми бяха страст! 1999 г се роди първият ми син Станислав, много палав като малък, а сега добро, дисциплинирано и всеотдайно момче! Ужасно ми липсва, заради Ковид ситуацията не съм си го виждала от декември 2019 г. Може би това е единственият недостатък на живота ми в Англия. Няма го семейството, няма ги приятелите.

Слава Богу в нашия град Сейнт Олбанс намерих едно чудо - Люси от Враца и нейното семейство е като мое. Те са ми подкрепа и обич. Всъщност Бог ме е дарил с невероятни приятели, благословена съм аз... Но да не ви разсейвам:

През 1994 - 5 г бях поканена от Димитър Еленов да работя като фотограф в драматичния театър на Бургас. Снимах актьорите и правих рекламните табла на касата на театъра. Димитър Еленов за мен е гений, който ме научи какво е съвършената композиция, светлина, обект, одухотвореност. Ще съм му благодарна и признателна докато съм жива. Неговата смърт през ноември 2020 г ме порази.

През 2005 г се случиха важни промени в живота ми. Разведох се  и започнах работа в рекламна агенция „Дива“, където научих много, благодарна съм на  Мария Стоева и братовчедка ми Станислава за възможността да обогатя знанията и способностите. Работила съм и в Рекламна агенция „Демараж“ като графичен дизайнер и монтажист където започна и приятелството ни с Елена, най-грижовната, безрезервно обичаща кръстница на Хари. Това е първият човек, на когото се обаждам, когато се прибера в Бургас. 2005 г срещнах и най-добрият си приятел Стефан Илчев. Човек – Чудо. Незаменим!

Какво не знаят хората за Стефан?

Със Стефан се срещнахме за първи път през януари 2005 г, в Караоке бар Бургас. В мига, в който го видях да пее, почуствах енергията, живецът, щастието в това момче и вече знаех, че приятелство ни ще е завинаги. Стефан е изключително талантлив, истински обичащ, сърдечен, отговорен, трудолюбив, чувствителен до болка и раздаващ се човек.

Бил е до мен в моменти, когато съм губила всякаква надежда, доказал е, че не се спира пред никакви трудности. Помага с благотворителност на познати и непознати хора. Заедно направихме и няколко великолепни концерта за набиране на средства за болни дечица.

С него и сестра ми осиновихме сърничките в Бургаския зоопарк. Само присъсъвието му ме кара да се чувствам щастлива, млада и вдъхновена, а семейството му е мое второ семейство. Обичам ги безкрайно.

Освен приятелството си със Стефан ценя и приятелство си със Светлана Спасова, която ме покани да работим заедно за нейния ресторант Инканто. Срещнах я в един прекрасен ден преди 20 години и до ден днешен обичта ни е силна и взаимна. Затова и работата ни заедно даде такива вълшебни резултати!

Цялото си сърце оставих там, при нея, в любимия ми ресторант, мой втори дом за толкова години. Нямам думи да ѝ се отблагодаря достатъчно за всичко...

В какво състоеше работата ти там и какъв талант откри Светана в теб?

В Инканто бях графичен дизайнер, фотограф на храната, грижех се за фейсбук страниците на всичките ни заведения, (брандирането и монтажа включително) на служебните автомобили, декорацията, организиране на партита за клиенти и нашите фирмени партита, коктейли и др. Светла е човек перфекционист, всеотдайна, неуморна и вдъхновяваща. Видя в мен качества и умения, които и аз не подозирах, че имам! Даде ми шанса да разгърна и покажа всичко, на което съм способна! Тя има уникалния талант да събужда "приспани" духове у хората, вижда техния потенциал и дава шанс на всички да се развиват, да обогатяват уменията си, води екипа ни на различни международни изложения за храна, с колегите посетиха и няколко винарни и успяващи ресторанти в различни държави в Европа. Със Светла е винаги интересно, във всяко начинание влага 100% от себе си. Като се замисля всички мои приятели имат същата характеристика.

Предлагам на Веселина да не говорим само за работа, а и за любов.

През декември 2010 се роди и вторият ми син, Хари. Баща му е англичанин, един много различен и трудолюбив мъж, отдаден на 100% на работата си и детето ни. Когато беше време да тръгне на училище, се преместихме в Англия за постоянно. Доволна съм от избора си, независимо, че всичко в България ужасно ми липсва. Тук моята задача беше само да се грижа за ученика и семейството си, работех дистанционно за Инканто.

Един ден, разглеждайки ръчно изработени бижута в Инстаграм реших да пробвам отново. Но този път започнах с полимерна глина. С всеки следващ чифт обеци обогатявах материалите, формите, цветовете, ставах все по-смела! Добавих кожени аксесоари, глинени съдчета и най-успешните ми засега Коледни орнаменти и венци. Работя и почасово в почистваща компания O.C.D, където хем изразходвам огромна енергия, хем съм щастлива и доволна от резултата.

Как си почиваш от задъханите делници?

Обичам ваканциите. Това са едни от най-щастливите дни в живота ми. Марк е буквално работохолик, но това е начина да успеем да видим повече свят! Три поредни години, откакто работи за компанията Evetest печели награди за отличните си резултати и така се насладихме на Коледна седмица в Ню Йорк, после Бермуда, Мавриций, Белфри Бърмингам.

Спечели и почивка в Лас Вегас миналата година, но заради пандемията всичко се отложи. И Марк е зодия Близнаци. Ние обичаме свободата на духа, искаме да пътуваме и да виждаме колкото може повече свят. Не може да се сравни с нищо това преживяване. Красотата на Бермуда е нереална, докато не видиш с очите си, мислиш, че тези цветове са фотошоп.

В хотела ни Fairmont Southampton имаше възрастен сервитьор, който работи вече 30 години там и винаги се ръкуваше, когато срещне човек от друга националност за първи път. Аз бях първата българка в кариерата му! Незабравимо...

Мавриций също е Рай, хората са изключително приятелски настроени и с чувство за хумор. Природата е разкошна, а в бреговете на Индийския океан просто се влюбваш. Божествени залези и небе, цветовете франджипани, храна и всичко останало!

Получи се така, че Светла беше на същото място малко преди мен (колко е малък светът) и оттогава си имаме обща мечта - да се върнем на този райски остров заедно.

В момента усилено работим за бъдещите дестинации (Сингапур и Бали), зависи само кога ще бъде възможно да пътуваме отново. Засега дните ми преминават в мъчителни часове домашно обучение, но слава Богу имам шанса да творя красиви неща и се съхранявам психически. Така не мога и да помисля за скука или депресия, само тренировките и разходките ни до красиви английски градчета през уикендите ми липсват много.

Закърмена си с музика, Кой е любимия ти певец, или група?

Израстнах в музикантско семейство, с The Beatles, Ronnie James Dio, Deep Purple, Foreigner и още много качествен рок и българска музика. Вече подрастваща, започнах да слушам все повече групи и различни стилове.

Обожавах А-HA, Depeche Mode, Bon Jovi, Guns N' Roses, Duran Duran, Sade… много са. От 1994 г до ден днешен номер едно за мен като музикант, глас, текстописец и човешко същество за пример е единственият  Крис Корнел Chris Cornell - (Soundgarden, Audioslave).

Магазинът ми в Etsy се казва Sweet Sunshower, като заглавието на една от най-любимите ми песни на Крис Корнел. През март 2019 г. имах невиждания късмет да се свържа с неговата вдовица Вики Корнел и получих позволение от нея да кръстя магазина си така и да ползвам неговият подпис - лого за бижутата и аксесоарите, които изработвам. Това си е направо невероятно чудо, какъв късмет имам само!... Вики ме следва в Инстаграм и често харесва нещата ми, писа ми "Thank you for your love and support". Членувам в няколко големи групи на фенове на Крис Корнел във Фейсбук, админ съм на една от тях и вече доста от приятелите ми по света притежават обеци и аксесоари с логото на Крис, изработени с много любов. Loud Love.

Какво е да си дъщеря на Иван Коларов?

Да си дъщеря на Иван Коларов е чест, гордост, благодарност, но и болка. Не беше се родил на правилното място и в правилното време, комунистическите прийоми го съсипваха. Сам сложи край на живота си, при обстоятелства, които бяхме твърде млади, за да разберем. В ония времена не можеше просто да правиш изкуство и музика и да не те смачкат, ако не си им полезен.

Всячески искаше да е свободен, обичащ, щастлив, сбъднат и реализиран творец. Много неща бяха забранени, не можехме дори да слушаме Висоцки, Иван Рябин, Пинк Флойд... Такива абсурди е преживял и с разни комисии и техните решения песните му официално да се запишат. Това го болеше много.

Бургаски вечери е песен, която се пее  и извън пределите на България. Имаме договор с Мюзикаутор, от които трите с майка ми и сестра ми получаваме срамните 40 и няколко лева годишно... това е толкова нелепо и обидно, нали?

Когато бяхме малки много често се събирахме с приятелски семейства, а лятото бяхме и по къмпингите на палатки. Вечерите бяха незабравими и безценни. Мъжете свиреха с китарите, пееха, жените приготвяха храна, а ние, децата бяхме волни и щастливи.

Двете със сестра ми пеем от много малки, спомням си как пеехме песни на Бийтълс на два гласа, когато имахме гости. Често с Гого и Ева и най-близките ни приятели се събирахме вкъщи и вечерите в блока ни в „Славейков“ се превръщаха в концерти, на които се радваха и съседите. Неизбежно на всяко събиране се пееше Бургаски вечери, толкова вълнуващо, емоционално и запленяващо! Горди бяхме много, че това е нашият Татко.

Баща ни ни учеше как да бъдем добри, да уважаваме и обичаме семейството и приятелите си, да се стремим само към истината и да сме хора на честта и достойнството. Да имаме позиция и да я отстояваме смело, честно и сърцато, да помагаме винаги и с всичко на всеки в нужда и да сме искрени. Когато обичаме - да обичаме с цялото си сърце…

В изповедта на Веселина има болка, смелост, сила, благодарност, но и красота на която можете да се насладите.

А аз ще ви разкажа историята на Бургаските вечери, след като прочетох всичко, което Веселина ми предостатави. Тя е  запазила статията на журналиста Христо Влахов, който  е писал  за Иван Коларов във вестници на английски и немски и историята  на неговия състав -  Корали.

Тук  за пръв път ще видите черновата, с която поетът Янаки Петров представя стихосбирката „Бургаски вечери”  по случай шестдесетгодишнината на Иван Ванев в деня, когато се навършват десет години от смъртта на Иван Коларов. Книгата съдържа  21 стихотворения.

Поетът си взема отпуск, купува тетрадка и осъмва, пишейки пред паметника на Пушкин в Морската градина.  Стихосбирката е издадена с анонимно дарение на скромен учител. Мислих си, че ако не бях срещнала Веселина и създателите на химна на Бургас щяха да останат анонимни, или забравени. За баща ѝ  Янаки Петров разказва: „През есента на 1966 година в една есенна дъждовна вечер при мен пристигна хубав,  млад човек.

Има хора на които талантът им стои като звезда на челото. Такова излъчване притежаваше и моят гост. Предположих, че е млад поет, притиснал тетрадка със стихове.” Но тефтерът от мокрия шлифер съдържал ноти. Мъжът се представил и поискал да му напишат текст. Бил настоятелен.

Янаки Петров нямал подходящ и решил да запознае композитора с Иван Ванев- работника с грубите ръце, който пишел нежни стихове. След срещата на двамата Ивановци се ражда песента. Бургаски вечери – химнът, с  който толкова се гордеем!

Нели Арнаудова ни запознава с различни и интересни хора в рубриката "Бургазлии зад граница", но и не само. Тя ни разказва за различни места във Великобритания, често ни среща и с любими български актьори от популярни сериали. Нели е от Бургас. Щастливо омъжена е и живее със семейството си в Бристол, Англия.