Боян Попункьов е родом от Бургас. Завръща се в родния град след като дълги години е живял в САЩ. В интервю за Gramofona.com той разказва за живота си, множеството хобита и любовта към тангото, премеждията на чужденците в България и работата като учител.

Представете се накратко за читателите на Gramofona.com

Казвам се Боян, на 43 години, роден съм в Бургас. Дълги години живях в Щатите. Там съм учил и работил, но от 2009 година отново съм тук. Доскоро бях преподавател по английски в езикова школа, но и това остана зад гърба ми.

В САЩ ли завършихте висше образование?

Да, имам магистратура по математика от Университета Уисконсин-Мадисън. Там бях и асистент.

Предпочел сте Бургас пред Уисконсин. Значи ли това, че в Бургас е по-хубаво?

Много е различно. В Уисконсин няма море, което много ми липсваше. Спомням си, че през първата година там хората ме питаха дали ходя на плаж, а аз с презрение им отговарях, че те нямат плажове. Те имат четири езера, на които има някакви малки плажчета, но това за мен не беше плаж. В това отношение Бургас превъзхожда Мадисън, но от друга страна Мадисън е доста по-либерален град и някои неща са по-добре уредени.

В Бургас преподавахте по английски дълги години. Защо изоставихте математиката?

Беше по-лесно да си намеря работа, защото има по-малко конкуренция. Исках да се занимавам отново с математика, но така и не се получи. Харесвам математиката, тя ми липсва. Аз съм от онези странни хора, които понякога решават задачи за удоволствие.

Освен английски говорите и други езици, кои са те?

Да. Свободно говоря и испански, имам и ниво В1 по турски. Турския го уча само за удоволствие. Практикувам го с приятели, а и е много полезен, когато човек отиде до Турция, която е близка и много популярна дестинация.

Казахте ми, че имате много приятели и познати чужденци, с които пътувате из региона и страната. Какво казват те за България?

Винаги ги очарова природата. Харесват им девствените кътчета, които все още са останали. Имам приятели от Турция, които сравняват как нашите плажове са много по-тихи и чисти от техните.

Опитвам да избирам места, които са по-недокоснати от човека и по-отдалечени. Харесва им и че до известна степен е чисто. Чужденците много харесват българските зеленчуци, защото са евтини и качествени. Имат и критики, разбира се, най-вече, че сервитьорите не се усмихват.

Те какво казват – хората тук говорят ли чужди езици?

Не. Прави ми впечатление, че специално в Бургас не се говори английски. Дори хората, които го говорят, се стесняват и не го използват. Редовно, когато съм на заведение с чужденец, независимо дали сервитьорът говори английски, цялата поръчка минава през мен на български. В централните клонове на големи банки се случва да няма служител, който да говори английски, което за мен е необяснима липса. В София е различно.

Какво е любимо на чужденците в България?

От храната е лютеницата. Който испанец я е пробвал, после иска да я внася в Испания. Включително правят кулинарни експерименти като баница с лютеница. Седемте рилски езера също много ги впечатляват, както и необичайни места като Бузлуджа.

Те искат да влязат и да разгледат от вътре. Дори когато е в руини. Влизането там преди беше нелегално, сега е може би невъзможно, но това много ги привлича. Ако това може да се разгърне като туристическа атракция, това щеше да привлича хора. Също и различни културни фестивали, както и плажовете.

Освен езиците, науката и пътуването имате и друго хоби – танците. Защо се насочихте и към тях?

Преди време започнах да тренирам зумба, после преминах към танго. От 6 години танцувам аржентинско танго. Това ми е може би основната страст в свободното време. Преди пандемията по-голямата част от пътуванията ми извън България бяха обвързани с ходене по фестивали, свързани с тангото.

В момента имаме група в Бургас, където си организираме събития. Казва се Tango Club Burgas, който иска може да влезе във Фейсбук да ни провери. В момента с моята партньорка Ксения даваме и уроци за начинаещи, като желанието ни е да развием общността и да предадем нашите страст и ентусиазъм на другите хора.

Вие се занимавате с изключително много неща, всяко от които е свързано с общуване с хора. Как Ви се отразиха пандемията и локдауните?

Беше интересно, защото макар да съм социален, има момент, в който се уморявам. Миналата година локдаунът беше време да си почина. Започнах да правя повече десерти вкъщи и да пълнея като всички други (бел.ред – смее се). Беше интересен експеримент за хората да запазят свързаността си онлайн.

С някои приятели дори общувахме повече. Дори успях да си продължа уроците по танго. За мое голямо щастие преподаватели, които живеят извън България, правиха онлайн уроци и можех да ги посещавам, което иначе би било възможно най-много 1-2 пъти в годината. По време на пандемията се отключи един творчески потенциал. В един момент се показа как изкуството може да бъде достъпно извън държавните граници.

Невероятно много оркестри, театри, опери поставяха постановки онлайн и аз нямах време да ги гледам. Чувствах се виновен, защото пропусках неща, които биха били много класни и стойностни. Много от тях бяха неща, които иначе не достигат до Бургас, като например постановки на „Метрополитън“ и на английски театри.

Значи ли това, че на Вас локдауните са Ви се отразили положително?

Да, наистина беше много положително. Пандемията си имаше отрицателни неща, но други ми харесаха.

А намерихте ли нови хобита през това време?

Както казах, напълнях като всички останали и в един момент започнах да тичам, така че успях да се върна в нормите. Това за мен беше една голяма почивка.

Разкажете нещо за преподаването и работата с млади хора?

Както е уморително, така е и зареждащо. Общуването с млади хора ми харесваше в преподавателската работа. Аз обичам да споделям знанията си, а сред учениците съм имал такива, с които общуването е удоволствие, без да е пресилено.

От друга страна като всяка работа си имаше и отрицателни страни като натоварване и проверка на писмени работи, което никога не беше приятно, но сигурно за тях е било още по-неприятно да ги пишат (бел.ред – смее се). Мъката е била взаимна. Общуването с по-млади хора те запазва млад.

Научете ме на нещо, дайте ми някакъв съвет.

Колкото и клиширано да звучи, човек не трябва да си изоставя мечтите. Нещо, което според мен е особено важно за учениците във времето на дистанционно обучение, е да намерят мотивация за ученето и нещата, с които се занимават. Да не ги правят, защото някой друг ги кара, а да имат своята вътрешна мотивация, защото тогава наистина се постига успех.