На 19 февруари Бургас отбеляза подобаващо 146 години от гибелта на Васил Левски. Тържественият ритуал се състоя пред бюст-паметника на Апостола в морската градина, където по традиция се събраха стотици хора. Негативно впечатление обаче направи видът на бюста на националния герой, или по-точно окепазеният от изпражненията на птици лик на Дякона.

Още на място, а по-късно и в социалните мрежи, много хора се питаха защо монументът не е почистен и нормално ли образът на най-тачения герой в историята на България да изглежда по този, меко казано, неприветлив начин.

По този повод от Gramofona.com потърсихме за мнение двама експерти в почистването на паметници на културата – реставратора Митко Иванов и Николай Дубаров, главен художник на Община Бургас.

Дубаров е категоричен, че монументът не може, а и не трябва да се изчисти.

„Той е направен от бронз, а самият бронз като метал има свойството да създава патина, която е защитна на самия метал. За това придобива една кафеникава патина, а после преминава в други окиси и става синьо-зелена. При чистене нарушаваме защитните свойства на метала и започва наново целият процес, който трае години наред. Така е прието и по целия свят е така. Понякога се получават вадички и ивички, различни форми и петна“ – заяви художникът.

Според Дубаров ще направим впечатление на лош вкус, незнание и аматьорщина, ако вземем да лъскаме паметниците си. Той даде пример с реставрацията на паметника „Альоша“, където има подобни проблеми.

„Там трябва да кърпим пукнатини, но новите ще блестят със силата на бронза. Много трудно ще ги патинираме по изкуствен начин, за да се уеднакви. И сега мислим как да стане. Но целият да го почистиш – не е професионално“, коментира Николай Дубаров.

Митко Иванов също е на мнение, че изчистването на бюста на Левски е трудно, специализирано и се прилага рядко. Но според него трябва да се предприемат действия това да се случи, защото за разлика от „Альоша“, който се издига на 20 метра от земята, паметникът на Апостола е двуметров и се гледа много отблизо.

„Тук има една интимност на възприятието, която е търсена и постигната – Левски е един от нас, а не е планина от бетон. Тук е по-ангажиращо. Ако трябва и всяка година ще се чисти“ – заяви Иванов.

Експертът счита, че трябва да се направи проба, за да се реши какво да се предприеме. По принцип почистването на камък и на бронз са твърде различни. Бронзът е покрит с патина (естествена или авторска). Изпражненията на гларуса съдържат агресивни състави, които със сигурност са довели и до промяна в патината. При всички положения обаче едно щадящо патината почистване ще подобри значително визията, смята Митко Иванов.

Дали ще се предприемат някакви действия за почистването на лика на Васил Левски, или бургазлии всяка година ще продължават да поднасят венци и цветя пред окепазения от гларусите монумент – времето ще покаже.