Много трудно ще разберем хората от ХVI до началото на ХIХ век, ако не познаваме комуникациите на епохата. Керваните с жито пътували от Пловдивско до Бургас не по-малко от 8-10 дни, а платноход при попътен вятър стигал до Цариград за 10-12 часа. Следователно - Цариград е бил съвсем близо, а Пловдив – много, много далеч“.
Тези непознати за мнозина подробности от Стария Бургас представи в авторската си рубрика по Дарик Югоизток историографът Митко Иванов. И за слушателите в ефир разкри непознати детайли за търговските пътища и комуникациите преди 100, 200, че дори и 300 години.
През 1786 година Бургас вече е център на съобщенията за Созопол, Анхиало, за Къркклисе-Одрин и за Айтос, според сведение на високопоставен австрийски аристократ.
В края на ХVIII век Солун и Истанбул са главни вносни пунктове за Румелия. Турски и гръцки кораби претоварват и доставят по-малки количества стоки в Бургас и Енос (днешна Турция), също в Созопол и Анхиало. Данни от 1822 година потвърждават, че главните места за внос в Източна България са Бургас, Варна и Русе.
От Бургас потеглят камилски кервани със стока към Ямбол и Сливен. Неслучайно в началото на ХIХ век, арменският пътешественик Минас Пъжишкян нарича Бургас „пристанище на Сливен“. Подбалканската търговска артерия през ХVIII век води от с. Стрелча (Панагюрско), през Стара Загора, Карнобат и Бургас. Според Буе през 1836-38 г. маршрутът е Стара Загора-Ямбол-Айтос-Бургас. Друго разклонение свързва Габрово и Подбалкана с Бургас и Цариград.
Камилата и катърът били предпочитани за транспорт по суша в Империята. През 1868 година камилата все още се използвала от мюсюлмани за превоз на реколтата. Даже след Освобождението в Бургас Константин Иречек и Костас Варналис са свидетели на камилски кервани.
Камилата, казва Иречек през 1884 година, в тези покрайнини е дошла заедно с турците и с тях пак изчезва”. Не случайно според списъците на изселниците през 1830 г. българите притежават волове и биволи, коне и магарета, но нито една камила. Важно е, категоричен бе Митко Иванов, да влезем в обувките на човека от епохата.
Източник: Darik.bg