В миналото преобличането на Белия кукер в Странджа се е извършвало само от мъже, които много добре са знаели как да шият овчи кожи. Това се е случвало в плевня край града или селището, а мястото било пазено в тайна. Любопитният факт разказа за Грамофона нюз секретарят на  малкотърновското народно читалище „Георги Попаянов 1914“ Милена Дренчева.

Тази неделя, на 17 март, за поредна година странджанската община ще покаже обреда Кукер без маска. Този обичай е признат за най-древното проявление на тракийския бог Дионис от редица български фолклористи и изследователи на тракийската древност.

Дренчева допълва, че Белият кукер е предимно млад мъж, който задължително е бил три поредни години кукер. Тъй като той е най-важната фигура от карнавалното кукерско шествие, се избира по достойнство, както и да е снажен.

„В цяла Югоизточна България има кукери, но само тук при нас обичаят е запазен в най-старинната си форма. Белият кукер е уникален за нас и различното е, че от цялата дружина белият кукер е само един. Той е облечен в кожух от 7 бели овчи кожи, обърнати с вълната навън.

Кукерът мълчи през целия ден и няма маска на лицето. То обаче е очернено, като в миналото това се е правило със сажди, а сега с вакса. На кръста му висят хлопки и е прикрепен дървен фалос, който в горната си част е оцветен с червена боя. В ръцете си също държи дървен прът, увит с агнешка кожа. Най-съществената част от обичая е търкалянето на кукера през целия ден, което е същинският символ на плодородието и берекета“, разказва Милена Дренчева.

Белият кукер обикаля домовете, за да донесе здраве и плодородие на хората. Кукерът в Странджа е придружаван от своята дружина, водена от Царя, който на главата си има корона от бръшлян. В този ден всичко се върши наобратно, с шеги и закачки дружината се държи неприлично. На няколко места в обичая се играе хоро, което е също наобратно.

Дренчева допълва, че дружината първо отива на гости на кмета, който я посреща, а тя му иска разрешение да обиколи града. Той й пожелава плодородна година, а също и да не правят много пакости. Като си тръгнат от кмета, започват да обикалят къщите.

Лицето и ръцете на кукера са черни, за да бъде неразпознаваем, страшен и да изглежда различно от останалите. Той единствено подскача, дрънчи с хлопките и се търкаля по земята.

В късния следобед в неделя ще бъде представен и кукеркият ритуал „Заораване“ и  „Паликош”, който символизира края на зимата и настъпването на пролетта.

На много дълъг прът се слага кош, пълен със слама и се пали. Докъдето огнените езици осветяват, дотам ще бъде плодородието, уточнява секретарят на читалището в Малко Търново.  Дренчева добавя, че всички участници в обредното представление са изключително отдадени на всичко, което правят и именно заради това празникът в Малко Търново винаги е много голям и интересен.