Всеки, който е бил поне веднъж в Царево е забелязал над скалите на кв. Василико да се извисява самотната сграда на стара църква. Да видиш по родното Черноморие крайбрежие, което не е застроено, е рядкост. Но тук сякаш времето е застинало. Ако разглеждате стари снимки на Царево ще видите, че мястото не се е променило за отминалите десетилетия.

Храмът „Свето Успение Богородично“ е най-старият в морския град. Построен е през 1810 год, но върху основите на храм от 10 век, разказва отец Стоян Кралев. За него мястото е особено. Археолозите са открили, че още през 6 век преди Христа, траките са обитавали полуострова.

„Преди 5 години имаше проучване и намериха тракийски слой, откриха още един, който е от 10-11 век. Тук има некропол, открита е и Средновековна митница. В подножието пък има стара сграда на училище“, обяснява отец Стоян.

Паметна плоча показва, че на това място преди близо 2000 години е стъпил и Свети Апостол Андрей Първозвани. Ученикът на Христос е един от най-дейните проповедници на новата вяра по нашето Черноморие. „Не можем да допуснем, че Созопол има история на 3 хил години, Бургас на 2 хил години, а тук да няма. Тук е имало и културен, и духовен живот“, категоричен е отец Стоян. Свещеникът идва в църквата през 1997 год. Той е родом от Царево и за това, след като е ръкоположен сам изявява желание да служи в нея.

„Много исках да се възстановят богослуженията тук, защото те бяха прекъснати за 50 години. Той и храмът беше полуразрушен“, спомня си отецът. Когато пристигнал, заварил празна сграда, в която нямало дори иконостас и икони. 20 години по-късно църквата е обновена, но тук постоянно нещо се реставрира и поправя. „Реставрацията става бавно, на пориви. Няма системност, защото нямаме и постоянни ресурси. Някой решава, че ще ни помогне и почваме да правим нещо“, обясни свещеникът.

Признава, че в първите години когато пристигнал да служи в църквата, е имало доста апетити към мястото. В бума на презастрояването на крайбрежието е получавал примамливи предложения, включително и за лични облаги, ако е солидарен с инвеститорите.

„Храмът и земята бяха държавни. Бяха ми загатнали, че трябва да се договорим и да стигнем до компромис. Да се откажем от земята, за да получим собственост върху сградата“, спомня си отец Стоян.

А предложенията били наистина апетитни. Покоен вече архитект, който е построил един от най-известните комплекси по морето, предложил да направи и магазини за издръжка на църквата, и неделно училище, дори и трапезария. „Ако се бях съгласил, до църквата щеше да се стига през частни имоти, през хотели и атракциони. Щеше да се получи това, което стана с храма „Св. Иван Рилски“ в Бургас, който е заобиколен от дюнери и магазини. А сега усещането е съвсем друго. Идваш и разбираш, че това е място, посветено на Бога.“

21 години по-късно отец Стоян не съжалява за избора, който е направил. „С мен не се е случвало чудо. Не е имало някаква еуфория, а просто станаха спонтанно нещата. Храмът имаше нужда от много труд, за да се възстанови“, разказва свещеникът и признава, че доверието към църквата още не се е върнало. Тук идват да кръщават децата си и да се венчават хора от цял свят. Повечето обаче са привлечени от самото място. За отец Стоян съвременният човек не поставя като приоритет духовността. Признава също така, че и църквата като институция в момента е заела една ниша, която е по-скоро ритуална, отколкото духовна. Но вярва, че ще дойде моментът, в който обществото ще започне да търси църквата.

 

Снимки: Личен Архив на отец Стоян