Политическа организация „Възраждане” подари на бургазлии спектакъла  „Възраждане“ с участието на Николай Урумов. Това е един спектакъл за пробуждането на българския народ и непримиримия български дух. В него се разказва за живота на български емигрант, който се завръща в България и се сблъсква с действителността в страната ни.

Преди представлението лидерът на политическата сила д-р Костадин Костадинов беше потърсен за коментар от Грамофона нюз. Публикуваме го без редакция.

По думите му българската култура се неглижира от всички правителства последните 33 г. "Липсата на култура води до духовна нищета и обезличаване на националната ни идентичност. Ние от „Възраждане“ сме категорични, че бюджетът за култура трябва да бъде по-висок.

Не може 33 години бюджетът за култура да варира между 0.4 и 0.5 % ,колкото е годишният бюджет за култура на Министерството на културата. Този бюджет трябва да стане поне 2 %. Разбира се, това повишаване трябва да се случи поетапно, но във възходяща позиция. Необходимо е най-после да се въведе и Закон за меценатството и хората, които даряват за култура, да ползват данъчни облекчения.

Така държавата и хората ще работят заедно за опазването и развитието на българската култура. Искаме да поставим всичко свързано с култура в обществения фокус, да покажем отношението си и желанието си да работим за нея. Поради това сме избрали спектакълът „Възраждане“  да е част от съпътстващата културна програма на кампанията. Казвам съпътстваща, защото той не е свързан с пряка агитация, а с желанието ни да подарим този спектакъл на българските граждани“, посочи д-р Костадин Костадинов.

Минути преди спектакъла екип на Грамофона нюз се срещна и с актьора Николай Урумов. Ето какво сподели и той:

Г-н Урумов, в кое време ни връща постановката?

Това е спектакъл, който ни връща в епохата на Възраждането. Героят, реална възрожденска личност, от неук се обучава против волята на баща си и става учител, после свещеник, поборник, съратник на Левски. Предателствата го хвърлят по затворите, става заточеник в Диарбекир. Доживява свободата, завръща се в България, но се хваща за главата и казва: „За тая България ли се бихме?“

Един позабравен наш герой, който изповядва ценности, които за жалост все повече и повече изчезват. Ето и откъс от постановката: „След като поживях няколко дена след като се върнах от Диарбекир, гледам хората и си мисля, че са уж все предишните хора, ама малко под съмнение оставам. Навярно като са бягали от нямане са изгубили всичко човешко.

Научи ли са да лъжат, да крадат и за беля да убиват. Тези, които нямаха нищо от кражби и лъжи придобили парици – докога ще върви тъй, докога ще се лутаме в туй суетно море – гладни за присвояване на чуждото, жадни за чуждия път. Не сме ли ний хора, не сме ли ний человеци, какво чакаме, какво време чакам? Докога ще чакаме и какво ще чакаме? Чакаме някой да ни донесе, да ни спусне отгоре, да ни издиктува-дали ще е от изток, или от запад, от север, или от юг.

Какво всъщност продължава да чака българският народ, според Вас?

Имам чувството, че се обезличаваме и губим себе си, губим достойнството си с това, някой друг все ни диктува какво да правим и какво не. Моят герой се бори за някаква независимост, мечтае за свободна и независима България. Всички поборници са мечтали за свободна и независима България – никой не е мечтал за зависима България. Ние сме живели в зависимо общество 500 години. Уж искаш свобода, уж подскачаш на 10 ноември, че си свободен, но изведнъж се насочваш и попадаш в друг кръг на зависимости. Наистина не разбирам какво е това?

Превърна ли се културата в бизнес?

Културата не е бизнес. Да, тя трябва да бъде достъпна, продаваема и интересна, но спектаклите, филмите или книгите да са със своите си вътрешни стойности качества, а не на всяка цена да гониш някаква определена бройка, определен зрителски критерий, от което да ти зависи бюджета.

В днешно време липсващото е отношението и закрилата, издигането на културата и образованието в култ. Ако това се случи, и тогава обществото ни ще тръгне нагоре. Иначе интелигентните момчета и момичета отиват да учат навън и остават там.

Кои са проблемите в културата днес?

Културата никой, никога не я забелязва. Абсолютен факт е, че бюджетът за култура близо 30 години не надхвърля 0,5 % от общия годишен бюджет на държавата. За пример ще кажа, че една Северна Македония има бюджет за култура 4,5 %. За какво отношение към култура, изкуство, театър, кино или литература говорим?

Бе, вдигнете го поне до 1 %, дето има една дума - за да може тази култура да съществува. Защо няма закон за меценатството, например? Държавата е бедна, добре, но създайте един закон за меценатството. Щяло ли е да има Леонардо, Рафаело, Донатело, ако ги е нямало големите меценати, дожите, Медичите. Изкуството и културата не могат да бъдат на някакъв стопански принцип на възвращаемост. Тръгнеш ли да правиш от това бизнес, си загубен!

Много родни артисти напуснаха България. Коя е основната причина?

Много колеги напуснаха България, защото се чувстват унизително тук. Надявам се някой най-после да бъде отговорен и да прогледне, защото на кого е нужно едно без духовно общество. Такова общество е необходимо само на тези, които искат по-лесно да го манипулират.

Кое ви крепи вас да сте все още на българската сцена?

Крепят ме хората, публиката, аплодисментите, просълзените очи, усмивките, радостта. Тази енергия, която залата ми връща, този мним диалог, който водим, е незаменим. Това е приятното и това е онова потупване, от което имаш нужда, за да въздъхнеш и да продължиш напред.

Ние ли си правим времената, в които живеем, да са трудни или има друга причина?

Днешните времена са интересни, но наистина трудни. Младите и активните хора трябва да имат преди всичко мотивация, удовлетворение, самочувствие.

Смятате ли, че България днес може да е друга?

Надявам се, иска  ми се да вярвам, че може да бъде друга. Всеки път имам надежди да е друга и всеки се разочаровам много бързо след това.

Всеки път казвам, че избираме правителство, което ще ни разреши проблемите, но само месец по-късно разбираме, че същност основният ни проблем е току що избраното от нас правителство. Това е цитат от моето шоу, което играя от 2011 година. Този текст бе написан от Митко Динев от Стара Загора за Тодор Колев. Той се разболя тогава и за мен беше чест, че посочиха мен като актьорът, който може да го изиграе. До ден днешен си припомням тази фраза. Разбирам, че тя е все така актуална.