Преди 40 години бургаският бряг бил осеян с огромно количество сафрид. Красивата гледка е още пред очите на рибарят от Ченгене скеле Сталин Илиев, Шопа. Избира да живее на морето вместо в столицата заради приключенията и многото морска храна.
Пред Gramofona.com Сталин казва, че морските истории не започват току-така, а тръгват на маса, след няколко чаши вино. Спомня си отлично времето когато Бургаският залив е бил пълен със сафрид, най-вече през месец август.
„Ако искайте вярвайте, но тогава се хващаше по 4-5 тона от рибата, при това на куп. За да се съхрани, тя се пръскаше по брега. Пясъкът се изтегляше, после се поливаше с вода, за да стане мокро и рибата се нареждаше отгоре. Вечерта духаше студен вятър, който я охлаждаше. На сутринта се вадеше, измиваше се от пясъка, слагаше се в касетки и се пращаше на пазара. Добри времена бяха”, признава Сталин.
Разказва, че преди време рибата се е вадила по по - примитивен, но доста по - ефективен начин, с грипове.
Казва, че сега риболовът е станал по-модерен заради бързите лодки със специални мотори. Признава, че миналата година морето е дало доста риба в мрежите, а най-хубавото е когато човек хване прясна рибка, от която става и вкусна чорба. Любимата му е скорпитът. За нея казва, че се появява много рядко и изяжда хайвера на другите. „Месото, скрито зад шиповете й е изключително вкусно”, категоричен е морският вълк. Освен с риболов, Сталин се грижи за 15 кошера пчели. През свободното си време, извън риболова, помага на свои колеги за ремонт на мрежи. За него удоволствието да бъдеш на морето остава най - несравнимото нещо.
