420 хил лева би струвало провеждането на референдума за качеството на въздуха в Бургас. Това става ясно от отговор на местната администрация на запитване на общинския съветник Георги Дракалиев.
11 съветника поискаха пряко допитване за състоянието на въздуха. Предложението не получи подкрепа в постоянните комисии към местния парламент, но влиза в дневния ред за предстоящата сесия.
Според справката на общинската администрация най-голямата сума трябва да се отдели за възнагражденията на членовете на секционните комисии. За община Бургас те са 338.
60 хил лева ще струва отпечатването на бюлетините, а следващото най-голямо перо са разходите за различни консумативи – 47 хил лева. Охраната на изборния процес и транспортът са по 15 хил лева.
Със или без референдум Лукойл-Нефтохим ще продължи да трови въздуха в целия регион. С други замърсители доколкото ги има, общината и държавата се справят или поне биха могли когато поискат. Никак обаче не е без значение огромната сума за бюджета на общината като разход за едното допитване. И ако на такива като Георги Дракалиев не им пука за това, нека си правят частно проучване. Когато не са изпълнени редица обещания и планове за огромни зелени пояси около рафинерията и около самия Бургас, подобно допитване би било израз на цинично прехвърляне отговорностите върху плещите на крехката ни демокрация. Вместо за реализацията на практични и полезни действия съветниците се ангажират да гласуват пари за някакво си допитване без то самото да има принос към решаването на проблема с чистотата на въздуха. Следователно, едни хора искат да харчат публични средства на вятъра. За това предлагам на вестника, на инициатора и на другите бургаски медии да направят анкета сред бургазлии по темата с един въпрос: „Искате ли общинския съвет да гласува 420 000 лв. за референдум относно чистотата на въздуха или да гласува конкретни мерки, които да ограничат и спират източниците на замърсяване?". Така избирателите ще разберат, че цената на демокрацията е не само в парите, с които искат да го питат за нещо, което е ясно и без питане. Че демокрацията е в уменията им да отстояват правата си и да плащат само за реално извършена работа. Другото обяснение на подобен тип „демократичност” най-добре илюстрира поговорката за „хвърляне на прах в очите”. И понеже много станаха такива симулации на демокрация, нека поне си спестим половин милион от подобна „демократична щедрост”.