Бургаският строителен предприемач Стефан Колев изгради нов параклис във Веселие. Освещаването на храма „Свети Димитър“ ще бъде на 14 септември от 17:30 ч в приморското село. За интересната предистория на параклиса и една турска сребърна монета разказва пред Грамофона нюз Колев. Той научил легендата от созополския отец Стилиян, който прави водосвети и служби в село Веселие.

Малко след средата на 19-ти век в неселото място е имало не един, а четири параклиса и една църква. Параклисите били разположени така, че да пазят селото от четирите посоки на света. Два от параклисите са запазени и до днес.

Единият се нарича Св.Св. Константин и Елена, кръстен на двама от най-тачените светци в Странджа, и се намира в самото начало на селото, близо до извор, известен като Извора на лековитата вода. Според друга легенда едно сляпо дете е прогледнало, след като си измило очите с вода от този извор.

Вторият запазен параклис сега се намира на територията на природен парк Странджа, третият е отнесен от вода при голямо наводнение, когато река Росенска излиза от коритото си, а четвъртият параклис, който сега възстанови Стефан Колев, е бил съборен от османлиите по времето, когато се случва историята от легендата за Мара Лишанка.

„След няколко години проучвателна работа през 2020 г открих старите основи и започвах строителните работи по възстановяване на четвъртия параклис. Той е бил съборен през втората половина на 19 век, преди Освобождението. Трябва да отбележим, че по времето преди Руско-турската война от 1877-78 година в село Веселие не са живеели турци.

Селото е било от тези региони, които са плащали специален откуп и споразумението е било, че в него няма да се заселват османлии. Освен това селото е било и трудно достъпно, тъй като то се намира в полите на Странджа и само една тясна пътечка го е свързвала с останалия свят“, разказва Колев.

Историята продължава с това, че османлиите си харесали девойката Мара, но тя избягала от тях към върха. Турците я преследвали до самото било. Дали е издъхнала от умора или е била убита от турски куршум, така или иначе Мара била мъртва, а  турците доста изнервени и гневни слезли от върха и стигнали тъкмо до мястото, където бил параклиса.

Това била ниска и крехка постройка и не било трудно да бъде разрушена. В гнева си турците я съборили преди да продължат към селото. Въпреки че унищожили светинята, гневът им бил все още силен, затова техният главатар се обърнал и хвърлил дребна турска монета към купчината камъни на съборения параклис със заклинанието: храм тук да не съществува, докато някой не намери монетата!“.

И тук идва интересният момент. „Първата копка бе през юни 2020, а през септември започнаха строителните работи. Дойде геодезист, който да определи правилните посоки при строителството на храма, който трябва да е изток-запад ориентиран. Аз и трима работници започнахме да зачиствваме района, където са били основите на стария параклис, за да го подготвим за новото строителство. Застанах точно на мястото, където в момента е една от колоните на новия параклис.

Погледнах надолу и видях малка монета точно до десния си крак. Вдигнах я, почистих я – оказа се, че това е турска сребърна монета. След консултация със специалисти от бургаския исторически музей се оказа, че това е турска монета от средата на 19 век. Очевидно е, че монетата е престояла на това място около век и половина. Удивително е, че в близост до това място е имало къщи, имало е пасище, минавали са хора и животни, имало е движение, мястото не е пустеело, а никой не е открил монетата до този момен“, разказва с въодушевление бургаският бизнесмен.

Той добавя, че в момента, в който е намерил сребърната турска пара, не знаел тази история. „По-късно я научих от отец Стилян. Разказах на няколко души какво съм намерил, у тях се събуди иманярския дух и те веднага решиха, че наоколо е заровено старо турско съкровище... Но аз бях категоричен, че ще копаем основи на храм, а няма да търсим съкровища.

Нашето имане е новоизградения параклис “Св. Димитър”. Монетата е при мене, дадох да я сложат в специална рамка и я пазя, а мястото тук e уникално. То притежава особена енергия и неслучайно избрах да построя Еко комплекс, който носи и името на светеца на параклиса, Свети Димитър“, завършва историята Стефан Колев.

Той е председател на Тракийско дружество Странджа посреща тракийци от цяла България. Колев е дългогодишен президент на Българската федерация по Ушу, вицепрезидент на Европейската федерация по ушу и председател на ушу/кунгфу клуб Бейсин, Бургас.