Илайджа Хюсън – син на Боно, знаменития вокалист на рок групата U2, ще пее в Бургас. Това не е новина от днес, но тя някак си остана встрани от обширния информационен поток, въпреки че е факт от есента на миналата година.

Илайджа е вокалист на групата Inhaler, която ще се изяви на Морската гара на 12 август тази година. Бандата ще е подгряваща (заедно с българската Jeremy?) на концерта на Arctic Monkeys. Този концерт нашумя с това, че билетите за него се разпродадоха за по-малко от час, след като бяха пуснати за продажба онлайн.

Дори да не сте сред щастливците, сдобили се с безценния билет, то току-виж срещнете сина на Боно по време на разходка например в Морската градина в Бургас. Но за да можете да го разпознаете, ето някои интересни неща за Хюсън-младши.

Илайджа сформира Inhaler в Дъблин още през 2012 г., но настоящото ѝ име е измислено три години по-късно. Една от сестрите на Хюсън предлага бандата да се казва „Инхалаторите“, тъй като Илай, както го наричат галено, е астматик и често използва своя инхалатор.

В бандата са още Робърт Кийтинг (басист), Джош Дженкинсън (китарист) и Раян Макмейън (барабанист). Тяхната музика е с инди звучене, но по нищо не отстъпва на определението за хубав алтернативен рок.

Още с дебютния си албум Won't Always Be Like This младите ирландци оглавиха британската класация през миналата година. С това постижение Илайджа задмина групата на баща си – макар и U2 да са водили класацията с 10 албума, те не са успели да направят това още с първия. Боно и компания дори не попадат в топ 40.

Самият Боно първоначално е против синът му да следва неговия път. След като вижда успехите на Inhaler обаче, започва да ги подкрепя и сега е щастлив, че Илайджа е решил да следва мечтата си и не го е послушал навремето.

Гласовете на баща и син си приличат, на моменти смайващо много, а младежът е наясно, че сравненията ще го следват през целия му живот и ще му поставят невероятно висока летва. „Като започнах да пея, всички ми казваха „Звучиш като баща си“, но нищо не мога да направя, това е просто ген. С групата трябва да работим дори по-упорито, за да спечелим и скептично настроените. Но така или иначе щяхме да се занимаваме с музика, независимо кой е баща ми“, сигурен е Илайджа.

Освен постоянните сравнения, с които Илайджа е свикнал, той е подложен и на неизменния въпрос какво е да израснеш като син на Боно. И признава, че детството му понякога е било „странен спектакъл“. „Мисля, че заради цялото нещо с него, аз не исках да бъда фронтмен, предпочитах да съм водеща или ритъм китара“.

Но въпреки това Илайджа разказва, че вижда как млади хора за пръв път откриват групата на баща му покрай неговата – парадокс, който вероятно ще бъде все по-често срещан.

Снимка: "24 часа"