Едни от най-впечатляващите тракийски златни предмети са изложени в Бургас за Нощта на музеите. В Археологическия музей могат да се видят „Тракийското златно съкровище от Вълчитрън“ и „Споменът за Велика България. Съкровището на хан Кубрат от Малая Перешчепина“.
Именно с тази изложба беше официално открита днес в 18,00 ч. Нощта на музеите. Както и през минали години, и сега музеите в Бургас са с вход свободен, което доведе до огромни опашки от желаещи да видят историческото наследство на България. Началото беше дадено пред зала „Трезор“ на Археологическата експозиция от директора на Регионалния исторически музей Милен Николов в присъствието на зам.-кмета Руска Бояджиева, почетния консул на Австрия в града Радостина Иванова и др.
Златото от Малая Перешчепина гостува за втори път в Бургас. То е най-значимото българско съкровище и едно от двете (наред с Нагисентмиклошкото) извън съвременното българското землище. Значението му се определя от факта, че в съкровището е дешифриран мечът на хан Кубрат с дължина 94 см. Оръжието обаче не е в Бургас. Тук са изложени златните пръстени на хана с неговото име, златни бокали и кани, златен ритон, златни накрайници и апликации от ханския колан. Те са единствени музейни копия на оригиналите, които се съхраняват в музея „Ермитаж“ в Санкт Петербург.
За първи път в града е Вълчитрънското съкровище. Това е най-голямото тракийско златно имане, открито до този момент в страната. Съставено е от девет съда с чистотата на златото 88 % и обща тежест 12.5 кг, като само единият от предметите е с тежест 4.5 кг. Според експертите ценните предмети са от края на бронзовата епоха - периода 1600-1200 години преди Хр. Това е периодът на т. нар. Микенска Тракия, за която именно се говори в „Илиада“ на Омир. Предполага се, че златните съдове са използвани в култовите практики на тракийските царе жреци. Съкровището е открито през 1924 г. край днешното село Вълчитрън, Плевенско.
Експозициите са отворени за посещения тази вечер до полунощ.
