Облечени в черно маскирани бойци, прескачащи със скок високи огради – това е съвременната представа за японските нинджи. Всъщност тя е далеч от реалността и това, което са представлявали в действителност тези легендарни личности. Част от тяхната култура и бойни техники разкриха в Бургас трима гости от Страната на изгряващото слънце – проф. Ямада Юджи, Каваками Джиничи и Кадзуки Сенку. Лекцията им се проведе по покана на местния филиал на Софийския университет, който разкрива две нови бакалавърски програми в Бургас на Факултета по класически и нови филологии – методики на чуждоезиковото обучение по японски и китайски език.

В действителност оригиналните нинджи не са обличали черни дрехи, а се стремели по нищо да не се отличават от обикновените хора. Те е трябвало да остават незабележими поради спецификата на работата им – разузнаване, шпионаж, саботаж. Това обясни проф. Ямада Юджи, един от най-изтъкнатите историци, изследващи нинджите и тяхната роля в средновековна Япония.

Думата нинджа се появява чак през 60-те години на 20-и век. Преди това се използва названието шинобино моно. Исторически потвърдената активност на нинджите е от началото на 14 век до втората половина на 19 век. Никак не е било лесно да бъдеш избран за шиноби – подбирали са се изключително интелигентни хора, способни да издържат на големи физически и психически натоварвания. И отново противно на съвременната представа – те не са търсели боя, а са се опитвали да го тушират и да избегнат конфронтацията.

В мирни времена нинджите са били просто охранители на знатни хора. Сред тях е имало и жени, макар и да са били много малко – наричали ги куноичи. Сред уменията, които притежавали, били акробатика, фехтовка, ръкопашен бой, борба, катерене, плуване и издържане дълго под вода, издържане на студ и горещина, стоене неподвижно с дни, потискане на глада и др.   

Съвременната представа за облечените в черно нинджи идва от японския театър, който е наложил този им образ. Той се затвърждава и от комерсиалните филми за японските бойци, които нямат нищо общо с действителността. Дори там се демонстрират други традиционни японски бойни изкуства – кендо, джиу-джицу, айкидо, които се представят като нинджуцу.

Всъщност оригиналното изкуство на нинджите е до голямата степен забравено във времето. Сега учени правят опити да възстановят някои от техниките, които са използвали истинските шиноби.

Един от изследователите е Каваками Джиничи – 21-вият наследник на древния клан Коока Бан и водещ практик на традиционното нинджуцу. Облечен в традиционно японско облекло, майсторът на бойни изкуства (практикува от 6-годишен и продължава и сега на 75) демонстрира в Бургас техники на нинджите, включително и с оръжия като меч, въже с кука и др., с които са си служили японските шиноби преди векове.

Пълзене като костенурка и ходене с обърнати стъпала на краката бяха някои от нинджа техниките на Джиничи, но може би най-впечатляващо беше как си извади рамената и после пак си ги намести, без да изпитва никаква болка.

За по-комерсиалната представа за нинджите говори чаровната Кадзуки Сенку. Японката е специалист по образа им в съвременната японска поп култура, манга, анимация и сценични изкуства. Самата тя показа различията при удари с крака в традиционното нинджуцу и в това, което се практикува в наши дни. Сенку сподели, че на нея ѝ харесват и двата варианта и смята да продължи да ги практикува едновременно.

Тримата японски учени бяха изпратени с бурни аплодисменти от зрителите на залата на Софийския университет в Дома на НХК, а те не отказаха снимки с присъстващите малчугани.