Знаете ли, че в Малкотърновско на великденската трапеза слагат първото за годината дядо, а в някои странджански села задължително има пържени яйца на масата? Любопитни, непознати и изключително интересни обичаи пази Странджа. За по-различния Великден, който посрещат тук, разказва Росица Топалова от Етнографския музей в Бургас.

„Чукането с яйца е основното действие на Великден. В общоприетия случай първи се сборват баща и син. В село Българи обаче първото яйце се чупи в желязо, за да бъдеш здрав като желязото“, обяснява Росица Топалова и допълва, че първото яйце никога не се яде от един човек.

Ако някой се полакоми и го изяде, ще получи натъртък на петата, твърдят народните поверия. За това то се поделя между всички в къщата. В Странджа живеят три етнографски групи.

Това са рупци, тронки и загорци. Те са различни и по характер, и по говор, и дори по начина, по който посрещат празниците си, обяснява Росица Топалова. Рупците са в района на Малко Търново, Българи, всички села надолу са рупски.

Има и малко загорци. Тронките пък живеят в селата около Средец. В самия град са загорци, но наоколо са тронки, обясни още Топалова. Рупците и тронките не изхвърлят черупките от великденските яйца. Рупците ги заравят в нивите и лозята, за да бъдат те плодородни.

Тронките пък ги стриват и цяла година ги ползват като лек срещу различни неразположения и болежки. И понеже българинът празнува на маса, трапезата е важна част от Великден.

Тя се слага още рано, като в средата е хлябът, а около него се нареждат останалите ястия. Това, което е интересно е че на странджанската трапеза задължително трябва да има пържени яйца. Няма някакво обяснение защо се прави, просто традицията е такава.

В Малкотърновско пък за първи път на Великден се яде дядо. Тънкост при приготвянето на странджанският деликатес е, като се заколи прасето на Коледа и се направи дядото, то да стои затиснато между две плоскости. Остава така до Великден, когато се вади и реже за първи път. През трите великденски дни трапезата не се вдига, а само се покрива с кърпа.

Около масата не се мете, за да може имането да остане в къщата и едва на третия ден вече се вдига трапезата. Едно от най-чаканите събития на Великден в по-стари времена е било хорото.

Хората са го чакали дълго, заради дългите пости и ограниченията, които те налагат. За великденското хоро всички са с нови дрехи, ушити специално за случая. Първо заиграват момите. Хващат се за пояса и в началото играят по-кротко. Постепенно става буйно и тогава вече на него се хващат всички.

Какво трябва да знаем за Светлата седмица и къде в Странджа изпращат дядо Великден, очаквайте в Gramofona.com.