На третия ден на Великден в странджанското село Тагарево (б. ред. днешно Вълчаново, община Средец) възрастен мъж, добре облечен и спретнат тръгва по улиците. Той върви бавно, обикаля къщите, а до него има магаренце. Това е дядо Великден, който си отива.
В Странджа казват, че Великден бавно идва и бавно си тръгва, защото е стар. И точно, защото е стар, върви бавно, разказва урединкът на Етнографския музей в Бургас Росица Топалова.
Светлата седмица след Великден се нарича и празна неделя, защото в нея не се върши къщна работа. Време е за панагируване. В село Бръшлян например, на Светла сряда хората са се събирали на аязмото. Там са се нареждали трапези, пеело се е , свирело се е, а младите са се люлеели на люлки.
В трите дни на Великден младоженците гостуват на кумовете, а в някои села в първите два дни годениците си разменят дарове. Годеницата праща дарове за цялото семейство на своя любим, заедно с голям колак с яйца. Свекървата пък й връща златна паричка. Годеникът купувал на момата лачени обувки, огледало и й давал китка.
В рупските села пък в дните на Великден ергените ходят на гости при момите. Събират се двама-трима ергени и носят яйца, а момите ги черпят. На третия ден на Великден се извивало и най-буйното и празнично хоро. След него започва и времето на люлките. Пеят се обредни песни, момците люлеят момите и това продължава до Гергьовден.
