Изящно, леко матирано стъкло, миниатюрна чашка – най-вероятно за грапа, красиви запушалки за гарафи и винени чаши. Това са част от находките, на които тази година се натъкнаха изследователите край нос Чироза до Ченгене скеле.

Община Бургас финансира проучванията на Центъра за подводна археология в този район. До момента са проучени не повече от 3-4% от територията, но първите резултати са повече от впечатляващи. Там е намерена най-голямата до момента стъклена колекция, откривана в Черно море.

„Дори и в турските музеи няма такива съдове. Попаднах само на една публикация на турски колега, който говори за бароковото влияние върху венецианското стъкло и предполага, че те са от 17 век“, обясни проф. Иван Христов от Националния археологически музей. Първоначалното мнение на археолозите е, че сервизът е от периода 16-18 век.

Това е луксозна стока, която не се вписва в ежедневието и бита на бедните българи, които в този момент живеят в пределите на Османската империя. „Обикновеният търговец, който продава риба или дървени въглища не може да си позволи такава стока. Това могат да си позволят богатите хора“, категоричен е проф. Христов.

За директора на Центъра за подводна археология в Созопол гл. ас. д-р Найден Прахов, находката е много важна, защото представата на учените е, че в този период Черно море е затворен за търговия байсен, особено за средиземноморските градове. „Те губят възможност за няколко столетия да търгуват със Западното Черноморие, а находката показва, че все пак е имало някакви търговски връзки“, обясни Прахов.

За стъкления сервиз, намерен край рифа до нос Чироза се знае отдавна. „Водолазът, който ни предостави информацията ни каза, че като деца тук са се гмуркали и е имало и цели съдове. За съжаление днес от това находище не е останало нищо“, допълни Найден Прахов. Водолазите са вдигали камъните, за да търсят стъклени фрагменти. За техен късмет една голяма част е намерена в пласт от рифа.

Предположенията са, че стъкленият сервиз е изработен в Италия или някой от крайбрежните градове на Северозападното Средиземноморие. Има вероятност той да е пътувал към Русия, но това е в сферата на догадките.

Няколко стъклени фрагмента в момента се съхраняват в Националния исторически музей. През 1997 год. проф. Божидар Димитров ги откупува от водолаз. В момента Община Бургас е готова да задели средства и да откупи частите от сервиза, които се намират в частни лица, за да се събере колекцията на едно място. Идеята е част от експозиция да бъде разположена в етнографски комплекс в Ченгене скеле, а другата в кв. "Крайморие".