Тани Костадинов е учител по български език и литература в ПГРЕ "Г. С. Раковски" в Бургас. Той е част от екипа на новинарски сайт Gramofona.com и любител фотограф. Днес негова снимка на поредната за месеца суперлуна бе многократно споделяна в социалните мрежи. Как се улавя точният кадър, интервю на Грамофона нюз
В колко часа стана, за да снимаш суперлуната?
- Знаех, че синьото суперлуние ще настъпи точно в 04:35 часа, затова станах 15 минути по-рано. Разбира се, с помощта на алармата на телефона.
Колко суперлуни си снимал досега?
- Снимах и суперлуната на 3 юли тази година. Тя беше първата от поредицата летни пълнолуния за 2023 г. Но все пак не беше токова близо до Земята, колкото тази от изминалата вечер. Суперлуната на 31 август е на най-близко разстояние до нашата планета от всички други суперлуни през тази година – намираше се на 357 181 км от нас. За сравнение, тази от 3 юли беше на 361 934 км от Земята.
С каква техника снимаш?
Тази суперлуна я снимах с фотоапарат Sony A7 III с обектив Tamron 50-400 мм. В случая много важни са настройките на апарата, за да излезе нормално изображение, а не просто светло петно в нощното небе. Настройките бяха скорост 1/500, ISO 320, F6.3.
А за да бъде луната синя, настроих белия баланс на 3200 К. В действителност цветът на луната не е син, а си е обичайният като всяка вечер. Тя се нарича „синя“, тъй като е втората в рамките на един месец. Предишната беше на 1 август.
Какво е усещането, чувството, докато снимаше?
Първо беше мисълта дали няма да има облаци на небето, които да скриват луната. След като я видях в пълния ѝ блясък на небето, се зарадвах. След това просто направих няколко снимки с различни настройки, от които избрах най-сполучливата.
От кое място я засне и имаше ли други фотографи, които да снимат?
Снимах луната буквално пред входа на блока, в който живея. Не ми се наложи да я търся посред нощ по-надалеч. Още щом излязох и тя блестеше високо над мен в небето. Други фотографи не видях, то би било голямо съвпадение да ги срещна пред собствения си дом.
Всъщност по-добре е луната да се снима така, че да се виждат елементи от мястото на снимките – сгради, разпознаваеми обекти и т.н. Това обаче може да се случи не при пълен мрак, какъвто е около 4 и половина сутринта. Забелязах, че за целта някои фотографи са снимали луната малко след залез слънце на 30 август, в така наречения „син час“.
Аз обаче исках да я хвана точно в перигея, т.е. в момента, когато е най-близо до Земята. Това е уникалното в случая. Иначе луната може да се снима всяка вечер, когато се вижда на небето.
